Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната

Autism: Feeding Issues and Picky Eaters
 (Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната) - част 1
Judy McCrary Koeppen

Самото поставяне на диагнозата „аутизъм” на детето ви е съкрушително. Но често към предизвикателството да бъдеш родител на дете с аутизъм се добавя голяма придирчивост към храните или проблеми с храненето. Много от родителите не са наясно със същността на проблемите.  Отказът на детето ви да хапне каквато и да е храна, ако не е бяла и мека, може да я подлудяващ. Като говорен терапевт и родител, аз установих, че ясната представа, защо едно дете се самоограничава в храненето си, може да доведе до успешно справяне с това мъчително поведение.      Храненето представлява едно мултисензорно изживяване. Всяка хапка може да има различен вкус, консистенция и температура. Един специалист по храненето ще отиде още по-нататък идентифицирайки вкусовете като сладък, кисел, солен, лют, горчив и неутрален, консистенциите като хрупкава, изискваща дъвчене, мека, смесена, пюреобразна, течна (плътна и лека), температурите като студено, „стайна”,топло и горещо.  Много деца, които са придирчиви към храните или имат проблеми с храненето могат да имат сензорно интеграционен дефицит (СИД, SPD).      В книгата си The Out of Sync Child: Recognizing and Coping With Sensory Processing Disorder, (Несинхронното дете: разпознаване и справяне със Сензорно Интеграционния Дефицит) Carol Stock Kranowitz, MA дава следното определение на СИД :      „Сензорно интеграционният дефицит е  затруднение на начина, по който мозъкът приема, организира и използва сетивната информация, което причинява проблеми в ефективното взаимодействие на ежедневието…СИД е чадър, покриващ няколко различни нарушения, които засягат начина, по който детето използва сетивата си."      Детето със СИД може да бъде хиперсенситивно, хипосенситивно или да има смес от двете.  Хиперсенситивното (свръхчувствителното) дете може да усеща вкусове, консистенции, температури и миризми в степен, недоловима или по-ниска за повечето от останалите хора. Миризмата и консистенцията на пиле на грил например може да предизвика у детето същия болезнен отговор като, ако го затворим в една стая, където има миризлив скункс.  Тялото му ще изпрати посланието “БЯГАЙ ОТТУК!”. Хипосенситивното дете пък търси силни вкусове и хрупкави, твърди консистенции, за да компенсира усещанията, които му липсват. Такива деца могат да харесват люти, кисели и хрупкави храни (лимон, оцет). Отделните деца избират храните въз основа на сензорните си усещания. Те дават предпочитание на храните, които им носят приятни усещания. За родителите може да е трудно да разберат отношението на детето си към храните, тъй като то може да ги възприема по различен начин от тях., тъй  като детето със СИД може да има променени усещания към храните     Аутистичните деца могат да имат СИД, но аутизмът има и собствени фактори, които могат да допринасят за придирчивостта към храните. Аутистичните деца често не харесват променянето на рутинните неща. Предпочитанията към постоянство може да се проявят и по време на хранене. Те могат да настояват да им насипват храната от един и същи контейнер, храната да е от една и съща марка и да е сервирана в една и съща чиния. Така някои могат да са твърдо на диета  пилешки хапки от McDonalds (и никаква друга марка) или ванилов йогурт на Dannon (никаква друга марка и аромат), сервирани в една и съща чиния.      Храненето включва интегриране на разнообразни сетивни възприятия и се влияе от опита на човека по време на хранене.  И така, какво е характерно за децата с типично хранене и за тези с проблеми в храненето? Децата с "типично хранене" обикновено: •   ядат разнообразни храни •   показват интерес към храните •   приемат предлаганите им нови храни и ги опитват Децата с придирчивост към храните могат да: •   изпитват отвращение към някои храни, но все пак ядат разнообразни храни •   ядат храни от различни групи по отношение на консистенцията и типа им •   Приемат сервирането на нови храни •   Имат желание да докоснват или опитат нови храни Децата с „резистентност” или проблеми с храненето: •   ядат 15 до 20 храни или по-малко •   отказват една или повече групи храни (често предпочитат въглехидрати) •    отказват храни от една или две консистенции (едни предпочитат хрупкави, други - меки храни, но не и двата типа) •   получават тантруми (пристъпи на гняв) или мелтдауни (емоционални сривове)  във времената за хранене •   предпочитат един вкус (често сладко или солено) •   предпочитат силни ИЛИ меки вкусове •   предпочитат храни от един и същи цвят •   предпочитат определени храни от определени марки. •   получават гадене, когато опитват нови храни •   стават тревожни, когато видят нова храна в чинията си, на масата или дори в стаята •   намират миризмата на някои храни за отвратителна           Дете, което има вероятност да развие проблеми с храненето, често започва да отказва храни, когато родителите му се опитват да му включат хрупкави бебешки храни. Храна, в която има едновременно късчета, изискващи дъвчене и пюре (или течност) често се възприема като противна. Например зеленчуковите супи, в които има кубчета и течност. Детето приема същата супа след пюриране. Същото отношение може да има и към някои пресни плодове като цитрусови, диня, праскови и круши, които имат твърда и течна част.  Децата могат да имат и хранителни „зацикляния”, когато искат една и съща храна на всяко ядене. Но често те внезапно могат да откажат тази храна. Това може да се окаже сериозен проблем при децата със силно ограничена диета.     Това, което родителите на  деца с хранителни проблеми трябва да разберат е, че не те са създали проблема при детето си. Хранителните проблеми са резултат от реални физичeски и неврологични реакции при част от децата. Обикновено родителите на дете с хранителен проблем непрекъснато му предлагат голямо разнообразие от здравословни храни. Когато обаче изборът е да се изяде една противна на детето храна или изобщо да не яде, то избира второто. То ще отказва тази храна колкото и пъти да му се предлага. Лишаването от друга храна или физическото насилване да приеме противната му храна, не е успешен метод за справяне.

Превод «  Констанца »

Дисфазия на развитието

Дисфазия на развитието

 

Родители пристигат с тригодишния си син на консултация с логопед. Притесненията им са свързани с това, че детето говори „бебешки", използва ограничен брой думи, които изговаря неясно и неразбираемо за хората извън семейството, все още не прави изречения. Момченцето е посещавало ясла, където всичко е било наред. След първите месеци в детската градина обаче, родителите научават, че му е трудно да се включва в общите занимания, понеже не говори, бързо губи интерес и все по-често става агресивно към другите деца. Защо нещата са прогресирали така за няколко месеца? Защо детето се ядосва, когато му говорим с дълги изречения и не може да слуша приказки, когато му четем? Защо само разлиства книжките и предпочита да тича, вместо да разказваме по картинките? Закъснели ли сме? Детето ни аутист ли е? Въпросите на родителите са много, а през това време детето изважда всички играчки от местата им, но не играе с тях.

„Ключът към загадката" е скрит зад седмици наблюдение на детето, изясняване на нещата, които му харесват и го плашат ( според функцията на различните сензорни канали), както и през серия специализирани тестове, целящи да установят уменията за разбиране и употреба на езика. Добрата новина е, че детето е като останалите: има същите нужди, желания и потребност от общуване, но не знае как да го направи, използвайки езика.

Често в такива ситуации родителите чуват и се научават да  общуват и разбират детето си през понятието"дисфазия на развитието".

Дисфазията на развитието представлява специфично разстройство, засягащо в различна степен както уменията за разбиране на чуждата реч, така и за адекватна продукция на собствена такава ( нарушени са формата, съдържанието и употребата на езика). За да бъде потвърдена тази диагноза е необходимо да се разграничим от нарушеното езиково функциониране при умственото изоставане, генерализираните разстройства на развитието ( нарушенията от аутистичния спектър), както и от простото езиково-говорно изоставане.

Основните характеристики на децата с дисфазия на развитието са следните:

• Ограничен активен подбор на думи, с който детето борави, както и използване на едни и същи думи за означаване на няколко неща - обекти, действия, случки;


• Нарушена е организацията на думите в изречението, детето обикновено изпуска малките части на речта и разбърква думите;


• Нарушено разбиране на чуждата реч - в различна степен при отделните случаи. Колкото по-високо е нивото на разбиране, толкова по-силно е изразена тенденцията към негативизъм и защитно поведение. Обикновено най-трудно достъпни са сложните изречения и думите с абстрактен характер;


• Ограничение на интересите, контактите, както и стереотипност на реакциите и липса на спонтанност;


• Нарушена информативност - наблюдава се невъзможност за предаване на точна информация единствено с езиковия код, независимо от това колко добре произнася детето думите.

Диагнозата дисфазия на развитието може да се постави на възраст четири години и половина, но съществуват маркери, които от ранна детска възраст ни дават информация за нарушено езиково функциониране.

• Късна поява на първи смислени думи;


• Трудности при преработката на твърди храни, както и лош контрол на преглъщането;


• Удължен период на неразбираема, "бебешка" реч;


• Трудности при разбирането на инструкции без жестова подкрепа от страна на възрастния;


• Късна поява на първите фрази и честото комбиниране на дума и жест;


• Фразовата реч е аграматична;


• Означаване с една целенасочена дума на няколко неща от детето;


• Детето разчита много на невербалната комуникация - мимика, жестове, поза на тялото и т.н.


• Трудно до невъзможно отговаряне на въпроси, дори при предоставени два варианта за отговор - детето повтаря последното, което е чуло;


• Затруднена пространствена ориентация, детето се нуждае от демонстрация.

Колкото по-малко е детето с езикови проблеми, толкова по-трудно е осъществяването на прецизна диагностика, но това е от съществено значение, тъй като дисфазията е развитийно нарушение и не се „израства", а изисква специфична терапевтична намеса.

Ранното начало на терапевтична подкрепа от логопед, психолог и специален педагог дава възможност на детето с дисфазия на развитието да борави с езика, да комуникира и да се обучава заедно с другите деца. Ако имате притеснения за начина, по който Вашето дете говори - не отлагайте, а се консултирайте със специалисти.

Автор: Милена Макавеева, логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"
http://www.kenguru.bg

Защо детето не може да говори като връстниците си?

Когато детето падне и си нарани коляното задаваме първия въпрос „Какво се случи?”. Това е така, защото се знае причината за проблема, който често ни помага да намерим решение. Но, когато има езикови проблеми, не е толкова лесно, колкото причината за нараненото коляно.

Понякога се тревожим защо детето на 2-3 години не говори или изговаря само няколко думи, или не може да се изразява, сравняваме го с другите връстници и си задаваме въпроса „Къде е проблема?

Трудно е да се посочи точна диагноза по време на първо или второ посещение на малко дете при съответния специалист, тъй-като има много общи комуникационни трудности в тази възрастова група.

Например, едно дете с диагноза аутизъм може да проявява характеристиките на апраксия, дете със синдром на Даун може да има дизартрия, детето с дислексия може да има разстройство на слуховата преработка.
Развитието на езика може да бъде само част от цялостното състояние на детето. Често родителите се обръщат към логопед поради това, че детето не говори и според тях няма никакви други нарушения. А всъщност се отчитат нарушения в цялостното психомоторно развитие. Много деца с интелектуални затруднения се припокриват с двигателни, социални, когнитивни, адаптивни и комуникационни нарушения.
Когато логопеда има известни опасения препоръчва консултация с други специалисти за уточняване на цялостното развитие на детето.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Ранната интервенция дава най-добрата възможност за свеждане до минимум на дългосрочни трудности. Изчакването до училищна възраст с надеждата, че ще „надрастне” проблема, поставя детето в сериозен недостатък, особено, когато става въпрос за трудности в комуникацията.
Апраксия
Апраксията е неврологично разстройство на речта, която засяга способността на детето да планира, изпълнява последователността на движенията на устата, необходими за разбираема реч. Апраксия на развитието или вербална диспраксия – термините са взаимозаменяеми.
Характеристики:
- Тихи и кротки деца
- Силно ограничен запас от думи или отсъствие на реч, когато другите деца на 2 години си служат с цели изречения
- Слаба способност да имитират звуци и думи
- Заместват и/или пропускат гласни и съгласни звукове в думата
- Опитите за реч са неразбираеми, дори за родителите
- Може да използва „да” за всичко
- Често се наблюдава непоследователност в изразяване, или детето може да бъде в състояние да каже една дума веднъж и след това никога повече. Детето разбира много повече, отколкото може да каже
- Има понякога (но не винаги) фамилна анамнеза за затрудненията в комуникирането
- Много деца имат затруднения със сензорната интеграция, или как детето обработва информацията от всичките си сетива, включително зрителни, слухови
- Понякога могат да са налице и хранителни проблеми, особено при въвеждане на нови текстури
Налице е противоречие в областта на речевата патология за поставяне на диагноза на деца под 3 годишна възраст. Въпреки това, терапията е полезна, ако тя е основната причина комуникационните затруднения.
Фонологични нарушения
Фонологичните разстройства са трудности с „правила” или „шаблони” за съчетаване на звукове за разбираема реч. Например изпускане на съгласни звукове, предшестващи гласна, съкращаване на срички или удвояване т.е. опростяване на думата.
Фонологичните модели са разнообразни и са често срещани в развитието на детето. Това се превръща в проблем, когато тези модели продължат в развитието на детето. Например, когато изпуска съгласна в края или в началото на думата, редукция при струпани съгласни (обикновено това изчезва между до 2 ½ до 3 години и модела на думата става по-зрял. Ако това не стане и детето продължи да използва модел като за по-малка възраст, се счита за проблем. Затова е наложителна работа с логопед, за да овладее новите правилни модели на думите. Фонологичното развитие е постепенен процес на придобиване на зрели говорни образци. Това е трасирането на различни пътища за формиране у детето на правилно организирана звукова система.
Артикулационни нарушения
Разстройството в артикулацията е трудност с производството или произношението на говорни звукове и е често срещано комуникативно нарушение в детска възраст. Тази трудност може да се изразява в изолиран звук или повече говорни звукове. Засегнати са групи фонеми от средна и късна онтогенеза, а в някои случаи и от ранна. Артикулационните нарушения се изразяват в липси, замени и изопачавания на говорни звукове/фонеми.
Ако до 3 годишна възраст детето не произнася правилно звуковете Ф, В, Т, Д, Г, до 5 години – С, З, Ц, Ш, Ж, Ч и до 6 години – Л, Р , то се нуждае от терапия, за да му се помогне.
Разстройство в звуковата обработка
Нарушение в слуховата преработка се свързва със слушане и получаване, анализиране, организиране, съхраняване и извличане на информация. При малко дете често изглежда, че то не разбира нищо, каквото му се казва, дори, когато неговите езикови умения са в рамките на нормалните. Едно дете може да не обръща внимание на това, което му се казва в присъствието на фонов шум, или когато то е фокусирано върху нещо друго.
Тъй-като е трудно да се диагностицират деца под 3 години, то това става по-късно в предучилищна и училищна възраст. Дете със сензорна дезинтеграция също проявява нарушена слухова преработка. Това е често срещано нарушение при дете с аутизъм, специфични обучителни затруднения напр. дислексия или разтройство и дефицит на внимание

.
Дизартрия
Дизартрията е неврологично заболяване, което влияе върху мускулния тонус на детето – слабост в мускулите, използвани за речта, устните, езика, меко небце, бузи, така, че речта му е нясна. Дизартрия е налице при деца със синдром на Даун, детска церебрална парализа. Дизартрията може да засегне и вокализацията и дишането на детето, така, че то да звучи с дрезгав или задъхан тон.
Детето може да има и проблеми с храненето, поради намаления мускулен тонус – затруднено сучене от шише, защото езика му не е толкова силен, устните също или дъвченето на храна, поради обща слабост в челюстите и бузите. Поради слабостта на устните има и саливация, защото не може да си затваря устата добре.

Дете с намален мускулен тонус също може да има затруднения с обащите и фини двигателни умения. Необходима е физическа и трудова терапия със съответните етапи. Има разлика между сила и мускулен тонус. Всички ние сме с различна степен на мускулен тонус, варираща от висока към ниска и деца, дори с много ниска степен на мускулен тонус може да се научи да ходи и да говори.

Заекване
В най-общ план това е нарушена плавност на говорната продукция. Изразява се в многократни повторения на звукове, срички, думи и удължаване на звукове, паузи, недоизговорена дума, съчетано с напрежение и социално представяне. Заекването на развитиео се появява между 2 и 6 години при отсъствие на психотравма или органично нарушение. Когато е налице психотравма, тя отключва и поражда т.н. психологично заекване. При органична травма – органично заекване. Клътъринг или запъване.
Ако това продължава повече от 6 месеца, трябва да се потърси помощ при специалист – логопед, психолог, психотерапевт, невролог, невропсихолог, рехабилитатори и т.н.
Много често има фамилна обремененост за заекването.
При такова нарушение не трябва да се оказва натиск върху детето. Нужна е спокойна среда, слушане на музика, пеене на песнички. Не трябва да се прекъсва, когато детето говори, дори и тогава, когато се „бори” да каже нещо. За него - това е трудно!

Езиково разстройство
Езиково разстройство е налице, когато детето не отговаря на основните етапи в развитието на езика. Обикновено това включва речник, съчетаване на думите във фрази, нарушена граматична страна на езика.
Детето може да няма затруднения при продукция на отделни, по-лесни за назоваване думи на обекти, но са налице такива при извличане на повече думи и свързването им в изречения. Има затруднения с глаголните времена, предлози, местоимения, нарушения в говора като апраксия.
При забавяне в езиковото развитие детето обогатява речника си, свързва думите в изречение, със същата последователност както при връстниците си, но с по-забавен темп. По-лесно се преодолява и детето наваксва, като достига равнището на връстниците си. Но когато е с езиково разстройство трудно се постигат резултати за по-дълъг период от време на терапия, може би години.

По-сложно е, когато детето не разбира. То не следва указания и не защото е непокорно, а защото не разбират какво му се говори. За него езика не означава нищо. Не обичат да им се чете, освен да им се покажат картини, защото всичко е въпрос на слушане на думи, които нямат смисъл без нагледност. Когато започне да разбира малко повече, детето повтаря въпроса, а не дава отговор, или дава неправилен такъв. Например, ако го попитаме „Искаш ли мляко”?, то може да отговори „Не!”, но след това да се разстрои, че не се поднася млякото, защото не може да разбере, че отговора „Не!” означава, че не го иска. Наложителна е дългогодишна работа за облекчаване на проблема.

Има родители, според които проблема е забавено езиково развитие, а всъщност детето е в беда – не разбира нищо за света около него.

На детето, което не разбира, не трябва да му се предлага много информация и очакванията да не са над реалистичните за постижение. Стъпка по стъпка, с много търпение се случват прекрасни неща.

Изследванията показват, че домашна среда, която осигурява много стимулация и взаимодействие между родител и дете, може да спомогнат за обучението на малко дете.
Ако имате притеснения за развитието на вашето дете във всяка област, разумно е да се търси професионална помощ и колкото по-рано , толкова по-добре.

Седем начина да се помогне на детето с езикови проблеми

1. Говорете ясно, естествено, и най-вече правилно - включва установяване на контакт с очите, говорете по лесен начин за разбиране и изговаряйте звуковете точно.
2. Наблюдавайте детето си за ушни инфекции. Ако подозирате, че детето ви има ушна инфекция, обадете се незабавно на вашия лекар. Временна лека загуба на слуха от ушна инфекция могат да забавят способността на детето да разбере езика и способността му да изговори думите ясно и правилно. Ако то има инфекция на ухото, не забравяйте да се обърнете обратно при лекар за проследяване, за да се уверите, че слуха му се е върнал към нормалното.
3. Правете модел на изречение по правилния начин, с малко думи. Ако детето ви изговори и една дума неправилно, в повечето случаи, е разумно да не се иска от детето да повтаря думата. (Разбира се, ако детето ви участва в логопедична терапия, следвайте инструкциите на логопеда). Въпреки, че много деца, които неправилно казват звукове имат добър слух но, те не са в състояние да правят разлика между правилно и неправилно звукопроизношение. Ето защо, давайте на детето си много възможности, за да чуете звука моделиран правилно. Повторете един звук и детето да го повтаря все по-силен и по-дълъг. Продължете да говорите и да направите правилната дума естествена част от разговора ви.

4. Давайте на детето си много възможности, за да чуе нарушените звукове как се произнасят правилно. Това ще направи по-лесно за него да чуе разликата между правилни и неправилни постановки на звукове, и така ще е по-лесно да произнесе правилно проблемния звук. Когато вие и вашето дете си взаимодействате, подчертавайте проблемния звук, като го казвате толкова често и отчетливо, колкото е възможно. Опитайте дейностите по-долу:

• Ако вашето дете има проблеми да каже звук / ф / :
Направете списък с любими (любимите си храни, животни, играчки и други).
• Ако вашето дете има проблеми със звуковете / к / и / г / :
Игра с коли в гараж.
Говорете за ключовете на вашия ключодържател.
Говорете за това, което може да се засади в градината.
• Ако детето ви има проблеми с произнасянето на звуковете / ш / и / щ /:
Говорете за различни видове предмети, обекти….
. Намерете пет неща, които можете да затворите например в кутия.
Качете вашето дете на една люлка и говорете за други неща, които можете да упражнявате.
5. Очаквате детето ви да говори ясно. Това е важно за вас да го насърчавате и се очаква детето да говори най-добре, което може. Бъдете търпеливи, и му кажете колко сте горди, когато то е в най-добрата си форма. Ако на детето задоволявате всички желания и нужди без да се налага да каже няколко звукове или думи, то най-вероятно, не получава много възможности за мотивация за упражнения.
6. Подгответе детето си за нови ситуации. Децата, които трябва да се „борят” да общуват често се чувстват самотни или неспокойни, особено когато са изправени пред неизвестното. Говорете с детето си за нова ситуация, пред която то може да бъде изправено. Упражнявайте думи, които то може да чуе или да каже в тази ситуация. Намерете книга за предстоящата ситуация, като пътуване до болницата, раждането на братче или сестриче или първия ден в детска градина/училище.

7. Информирайте другите за проблема на детето си. Разбира се, вие никога няма да позволите на никого да го дразни, смее или имитира грешките на речта на детето ви. Неофициално поговорете с предучилищния учител или детегледачка и обяснете своите трудности. Ако е възможно, предложете полезни идеи. Ако то има големи братя и сестри, говорете с тях и да привлечете тяхната помощ при моделиране на правилно звукопроизношение.
Намиране на професионална помощ
Ако имате притеснения за развитието на вашето дете във всяка област, тя винаги е разумно да се търси професионална помощ. А специалиста е обучен да направи оценка на езиковото и говорно развитие и да избере най-подходящата терапевтична програма.
Изследванията показват, че тези проблеми, ако останат непокътнати, може да доведе до проблеми в четенето и писането, както и до нарушения в когнитивното развитие. Премахването на ненужни притеснения за развитието на вашето дете, както и получаване на специализирана помощ, може да ви накара да се чувствате по-спокойни и да се наслаждавате на вече порасналото малко дете, което е достигнало своя най-голям потенциал.

Характеристика на логопедичната терапия с неговорящи деца (2-3г.)

Основната задача е разбирането и разширяването на пасивния речник. Положителна динамика се получава, когато се създаде специална ситуация (игра) с интересни за детето действия, при които то изживява силни емоционални състояния. Веселото настроение на детето допринася за произношението на отделни звукове и интонации. Тази положителна нагласа дава възможност да се насърчи детето да произнася звукове или звукосъчетания. Това са звуци на животни, на предмети от близката околна среда.
Първият етап е организацията на игровата ситуация.
За рационалното планиране и изграждане на логопедичната терапия е необходимо внимателно да се оцени умственото развитие на малкото дете – възприятие, внимание и памет, мислене, моторика и др. т.е. проведено е психологическо изследване на висшите психически функции на детето. Схемата на обследване се различава от класическата, поради ранната възраст на детето и тя включва наблюдение и достъпни тестови задачи.
Отсъствието на активна реч у малкото дете не позволява използването на словесни методи. Заниманията са във вид на игра, базирани върху способността да се имитира. Играейки, детето получава важна информация, усвоява речта, учи се да общува и да се договаря , също така получава възможност и да покаже своята собствена дейност.
В хода на играта терапевта наблюдава действията на детето, звукоподражанията и овладяването на информацията.
Най- важният момент в терапията е установяването на емоционален контакт между специалист и дете. Това до голяма степен зависи от организацията на играта и от емоционалното развитие на детето. Поради това е необходимо да се формира доверие и увереност, както и позитивна нагласа към занятията. Освен това терапевта насърчава и поощрява всяка дейност на детето – похвала, стимулиране за нови опити за говор. Това ще помогне да се избегнат придружаващите говорни нарушения психологически проблеми – нежелание да говори и страх от словото.
Освен това описаната схема на логопедична терапия трябва да се включва логопедичен масаж, дихателни упражнения, игри за развитие на фината моторика (подходящи са игри с пръсти и песнички с движения). Консултират се родителите как да общуват с детето у дома, какви упражнения да се повтарят и затвърдяват.

Научи ме да играя с теб!

Лесни игри, песни и прости съчетания – това са дейности, които ще помогнат за социално взаимодействие за малките и в предучилищна възраст деца с езиково закъснение. Подбрани според възрастта, интересни и вдъхновяващи възрастните да общуват с деца по начин, който да ги мотивира да играят заедно.
Социалното взаимодействие е в основата на развитието на езика. Дете, което не общува с връстници или други хора не е готово да разбира и използва повечето думи.
Когато детето направи съобщение – това е вече начало на социализиране. Когато съобщи „Искам да съм с теб“ – формира се основата, необходима, за да разбере и да използва езика. Постепенно показвайте на детето как да играе с вас и детето ще се научи да си взаимодействате.
Играейки с вас, то опознава света, развива своите сетива, социализира се. Важно е да се подберат играчки според възрастта и индивидуалността на детето. Някои развиват фината моторика, някои мисленето, вниманието, паметта, отношенията между хората, животни и начин на живот......и много други. Най-важното е да подкрепяте детето и да го насочвате.

Помогнете на детето да разбира и да се научи да задава въпроси

Разбирането и възможността да се задават въпроси е съществена част от развитието на езика.

         Задаването на въпроси е основата за участие на детето в разговор, да демонстрира своите знания и да събира информация т.е. да обогатява своята познавателна сфера.

         На децата с речево закъснение по принцип им е трудно да задават въпроси, както и да отговарят на такива.

Като ориентир може да ни послужи възрастовата специфика на този проблем. Естествено, че дете с изоставане в речевото си развитие ще бъде под очакванията според възрастта:

1-2 години:

Разбира  - „Какво е това?” Разбира и отговаря с Да/Не

2-3 години

Разбира – „Какво правиш?” , „Кой?” , „Кой е този?” , „Къде е татко?”

                  „Какво правиш с четката за зъби?”

3-4 години

Разбира  - „Как се прави това?”, „Защо плаче детето?”, „Какво….ако?”  „Колко? – много/малко”, „Кои са те?”

4-5 години

Разбира  - „Кога?”

5-6 години

Разбира повечето въпроси, но все още има проблеми със сложни и абстрактни въпроси

Способността на детето да разбере и да отговори на въпроси по подходящ начин се развива постепенно. Необходимо е включването на детето в разговор, като се използва богатството на езика, включително и въпросителните форми. От значение са както въпросите, така и отговорите. Трябва да е сигурно, че детето е разбрало въпроса, за да може да моделира отговора си.

         Ето някои съвети за подпомагане на детето да отговори на въпроси:

1.Трябва да сме уверени, че сме привлекли вниманието на детето преди да му зададем въпрос

2.Да включваме детето в повече разговори

3.В разговорите да използваме и коментари, обяснения

4.Да предоставим време на детето да мисли и да отговори на нашия въпрос

5.Да сме уверени, че детето ще може да отговори на такъв тип въпроси, за да се чувства успешно

6.Ако смятаме, че детето не е разбрало въпроса, да му предложим модел на отговор

7.Да задаваме прости въпроси - напр., когато му четем

     „Какво е това?” , „Кой плаче?”, „Какво прави тя?”, Защо той направи това?”……

8.Да свързваме въпросите с история от изминалия ден – напр.:

    „Тя отиде до магазина.” , „Къде ходихте днес?”

9.Да задаваме въпроси като следваме последователността на събитията през деня – напр., „Закусихме.” , После къде отидохме?”

10.Ако е необходимо да използваме визуални ориентири, за да помогнем на детето да разбере

Възрастови ориентири за задаване на въпроси:

2години – Да/Не – „Жоро отиде ли?”, „Какво е това?”

3години – Къде – „Къде е татко?”  Кой – Кой е този?”

4-5години – Защо – „Защо плачеш?” , „Как да отида там?”

5-6години – Когато – „Кога ще се прибереш татко ?”

         Задаването на въпроси е начин за получаване на  информация.

Някои деца имат затруднения да задават въпроси. Причините могат да бъдат:

-нямат мисловни умения успешно да изискват информация

-не знаят как да свържат думите, за да образуват въпроси

-не знаят как да задават въпроси, за да получат нужната информация

         Ето някои съвети за подпомагане детето да  задава въпроси :

-Отдайте на детето цялото си внимание, когато то се опитва да задава въпрос

-Бъдете търпеливи, ако вашето дете се опитва да обмисли думата

-Ако детето неправилно зададе въпрос, предоставете му модел на въпроса

в правилен словоред

-Когато се занимавате с детето, говорете за това, което правите т.е. мислете на глас – задавайте и отговаряйте на собствените си въпроси

   Напр., „Къде трябва да поставим кубчето? – „О, ето, точно тук!”

-Занимавайте детето си с интересни за него дейности, които ще го стимулират да научи повече

-Играйте с него така, че след като вие зададете въпрос, после и то да зададе подобен въпрос

         Разбирането на вашето дете и формулирането на въпросите полага основата за развитие на умения във всички области на комуникация и обработката на информация в неговата среда.

         Има много възможности да се даде пример на детето за задаване на въпроси и получаване на отговори.

         Овладяването на задаване на въпроси и формулиране на отговори е безценно за първоначалното обучение на малкото дете.