сряда, 22 юни 2011 г.

Фина моторика : 36 до 48 месеца



Фина моторика

Предучилищна възраст: 36 до 48 месеца



1.Забелязва се предпочитание на една от двете ръце (десняци, левичари)
2.Реже тесто или глина/пластилин с ножче за готвене - може да моделира.
3 Отрязва 13см хартия на две .
4.Сгъва хартия на две без подсказване .
5.Хваща молив с 3 пръста - палец, показалец и друг .
6.Започва да рисува кръст - без помощ .
7.Започва да рисува диагонална линия .
8.Първи идеи за дизайн на произволни форми/конструиране.
9.Забива 6 клечки в табло за клечки.
10.Слага малки обекти в малък съд.
11.Сглобява пъзел с 6 до 8 части.
12.Събира мъниста, след което ги нанизва -прави гердан , гривна.
13.Отвинтва и завинтва 8см-ов капак.
14.Завива и отвива играчка болче -гайка, преоблича куклата
или намотава нещо.

вторник, 21 юни 2011 г.

Фина моторика :24-36 месеца


Подрастващи от 24-36 месеца
Fine Motor Skills Checklist

1.Подрежда 3 кубчета за да формира влакче или редица вместо влакче.
2.Построява кула от 3 до 6 кубчета.
3.Подрежда пъзел от 3 до 6 части.
4.Разрязва 13см хартия на две.
5.Рисува кръгове, имитирайки възрастен
6.Рисува хоризонтални и вертикални линии имитирайки възрастен.
7.Сгъва хартия на две имитирайки възрастен.
8.Движи ръце в противоположна посока.
9.Движи ръцете в еднаква посока.
10.Държи молив или пастел с палец и показалец (друг пръст).
11.Държи ножиците правилно.
12.Прави мостче от 3 кубчета.
13.Прави първи самостоятелни скици/проекти,(рисунки).
14.Управлява ръцете и пръстите, като рисува с пръсти.
15.Моделира с глина/ пластилин -оформя, мачка и стиска глина.
16. Групира -подрежда обекти по размер.
17.Слага малки обекти в малка кутийка.
18-Посочва с показалец
19 .Забива клечки в работно табло - http://www.rc-airplane-world.com/image-files/72mhz-peg-board.gif или мозайка има всякакви цветни разновидности .
20.Търкаля глинени топки – моделира пластелин.
21.Драска с кръгообразни движения.
22.Реже с ножици.Разрязва- 13см хартия наполовина.
23.Нанизва 5 до 10 мъниста с големина (1.3см).
24.Разглобява и сглобява играчки, които се разделят на части - http://common.csnstores.com/common/products/EDS/EDS1146_l.jpg , http://common.csnstores.com/common/products/EZ/EZ1141_l.jpg
25.Докосва показалеца с палеца.
26 -Върти копчета (примерно за звука на радио)
27.-Отвинтва капак на буркан за сладко.
28 .Отваря обекти завити в хартия (примерно бонбона).

Фина моторика: 18-24 месеца


Fine Motor Skills Checklist - 18-24 месеца
Фина моторика


Отбележете всички овладени фини умения
1.Построява кула от 4 кубчета
2.Сключва (прихваща) ръце
3.Завършва фигура от три части (кръг, квадрат, триъгълник)
4. Сгъва хартия - A4
5. Правене на чертички с пастел
6. Обръща спонтанно съд за да извади предмет.
7. Прави хоризонтални, вертикални и кръгови драскулки след като му се покаже.
8. Слага шест големи заоблени клечки в табло за забиване на клечки.

9. Мачка, стиска или опъва/ разтяга парчета глина/пластилин.
10. Поставя 4 пръстена на пръчка .

11. Търкаля топка подражавайки.
12 .Загребва с лъжица или лопатка.
13. Да наниже едно топче с големина 2.5см .
14. Хвърля малка топка.

неделя, 19 юни 2011 г.

Мммма-ма. Всичко, което трябва да знаете за заекването


Мммма-ма. Всичко, което трябва да знаете за заекването

Всяка, произнесена от малкото човече дума, е безценна, но радостта се изпарява в мига, в който доскоро говорещото дете, изведнъж започне да се затруднява с добре усвоени думи и изрази. Какви са причините за заекване в ранна възраст и как да реагира родителят, ще ни разкаже логопедът Валентина Лалова, завеждащ специализиран кабинет за заекване и езикови нарушения, Логопедичен център - София.

Сигнали за родителското внимание

Заекването е сложно комуникативно разстройство, което най-често се изразява в нарушение на плавността, т.е. нарушение в темпа и ритъма на речта, многократни повторения на звукове и срички, удължаване на звуковете, на по-късен етап и „блокажи” на издишваната струя. Има и признаци, които не се изразяват в повторения – това е напрежението. Речевото напрежение е винаги съпътстващо проблема и сериозен признак, че нещата не се случват както трябва. Когато опитите за говорене водят до напрягане, впоследствие се появява и проблем в социалното представяне на детето. Осъзнавайки проблема, то трудно представя себе си в своята и още по-трудно в непозната среда. Характерно за този вид нарушение е и липсата на зрителен контакт, отново свързано с напрежението и притеснението на детето.

Възможните причини

Причините за заекването са индивидуални и конкретни и не подлежат на обобщаване. В допълнение то обикновено не е предизвикано от една-единствена причина – има предразполагащи причини, има и предизвикващи, но има и една причина, която отключва проблема (конкретна). В зависимост от типа нервна система комплексът от причини може да предизвика проблем, но това може и да не се случи. Отключваща причина може да бъде конфликт в семейството (най-често срещана в практиката ми), болест в семейството, смяна на жилище, всяко изживяно от детето събитие – в това число и страх от тъмнина, ако по някаква причина детето все пак е останало на тъмно. Най-важното е да помним, че нашите деца разбират и на едногодишна възраст какво се случва у дома, макар и по свой начин – те преживяват и разбират всичко.

Видове заеквания

Най-често заекването се появява между 2- и 6-годишна възраст. Това е така известното заекване на развитието (или т.нар. физиологично). Детето проговаря, т.е. то оформя своята езикова система. Търсейки думата, започва да повтаря един и същ звук или да удължава звукове (а-а-а-а-акордеон). Появата на тези проблеми е напълно естествена – детето все още не може да намери точната дума, а и оформянето на фраза и изречение го затруднява. То желае да разкаже за своите преживявания и чувства, но няма нужния лексикален (речников) запас, за да се изрази. Физиологичното заекване не е повод за тревога. Около 80% от проблема във възрастта между 2 и 6 години се преодолява, но винаги е от полза навременната консултация с логопед. Когато повторението на звукове, думи, фрази се превърне в навик, придружен от вторични съпътстващи го прояви като мимики или гримаси, непривични жестове с ръцете и тялото, затруднено дишане, изпотяване, зачервяване, а говоренето се превърне в усилие за детето и е свързано със страх, смущение и притеснение, тогава става въпрос за т.нар. патологично заекване.
Заекването може да е и психологическо с отключваща причина психотравма.
Може да бъде и органично заекване вследствие на определена органична травма.

Терапията

Тя е продължителна. Може да е обикновена и интензивна, като лично аз препоръчвам да се започне с интензивна, а след това обикновената да изпълнява поддържаща функция. Фазите на терапията са:
  • Подготвителна фаза. Тя е най-важната за правилната начална диагностика (която продължава да се конкретизира в процеса на цялата терапия). Прави се диагностика на детския проблем, но има и диагностика на семейната среда, на приятелския кръг, на училищната среда. Когато се оценят междуличностните отношения в тези конкретни среди, вече може да се намери верният път към промяната в средата, довела до проблема. Ако се въздейства само върху заекването (речево модифициране) и плавността на речта, не може да се очакват особени резултати. Заради сложността на ситуацията обикновено логопедът работи заедно с психолог, но у нас не всеки логопед може да разчита на подобно партньорство. Затова повечето специалисти логопеди владеят и нужните психотерапевтични техники.
  • Същинска фаза. На този етап се правят директните упражнения върху плавността, които включват комплекс от терапии – дихателна, фонационна, двигателна (работа върху моториката), релаксираща (при децата се постига чрез игра), говорен тренинг – упражнения за плавност, забавяне на темпа, приемане на речта като слят изговор, работи се и над зрителния контакт, който трябва да се поддържа постоянно.

Що е дислалия?

Дислалията е нарушение, свързано със звукопроизносителната страна на речта. Децата с дислалия имат нормален слух. Те имат достатъчен запас от думи, правилно построяват изреченията си, съгласуват по род, число и време думите в тях, но имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи). 

 Дислалията е едно от най-често срещаните нарушения на речта. Според статистиката тя се среща при 25-30% от децата в предучилищна възраст (5-7 год.); 17-20% при деца от начална училищна възраст (І-ІІІ клас) и под 1% при ученици в горна училищна възраст. 

 Тези данни говорят, че дислалията може да е временно нарушение, което детето може само да преодолее в хода на речевото си развитие или в процеса на училищното обучение. У физически и психически здравото дете при правилно речево възпитание в повечето случаи се намират естествени възможности за компенсация на нарушението, но ако това не стане до петгодишна възраст ще е необходима консултация с логопед. Причините за появата на дислалията са различни, но те обикновено имат механичен или функционален характер. 

  Механичната дислалия се обуславя от аномалии в костно-мускулното изграждане на периферния говорен апарат (челюст, зъби, език). Тези аномалии биват вродени и придобити. Вродените дефекти в периферния говорен апарат са: масивна или къса подезична юздичка, изменения във формата и относителната големина на челюстите, патологичното разположение или форма на зъбите. Тези дефекти са предпоставка за нарушение в звукопроизношението. Придобитите дефекти в периферния речеви апарат възникват в резултат на лицево-челюстни травми, водещи до надробяване на костите или разрязване на мускулите, с образуване впоследствие на ръбове по тях, а това води също до нарушение в звукопроизношението. 

  Функционалната дислалия може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в психическото развитие, а също така и в случаи, когато неправилното произношение у малкото дете не само не се преодолява, а даже се затвърдява. Това може да стане, когато родителите не коригират детето при неправилно изговорена дума, а даже му подражават (говорят и те по бебешки) или когато живеещите с детето възрастни имат някакъв дефект в говора, който детето усвоява по подражание. Механичните и функционални дислалии от своя страна могат да бъдат

понеделник, 21 януари 2008 г.

Свръхактивното дете

Мама, татко и аз
Свръхактивното дете


Свръхактивните (хиперактивните) деца създават много грижи на родителите и на учителите си, но в най-голяма степен страдат самите те. Особено им е трудно днес, когато се изискват повече знания и умения от всеки млад човек, както и способност да се поддържат активни социални контакти.
През ранното детство е нещо обичайно да се наблюдава колко много малки деца са в постоянно движение, как тяхното внимание не се задържа за дълго върху различни предмети и дейности. Това е нормална възрастова особеност. Пораствайки обаче, сред децата се открояват и такива, за които по-категорично може да се твърди, че имат т.нар. синдром на двигателна свръхактивност и дефицит на вниманието. Този синдром се среща сред всички деца по света. Според проучванията той е разпространен сред 3 до 10% от децата в предучилищна възраст. В България – сред 12%. Момчетата по-често са жертва на това поведение.
Децата, при които е изявен синдромът, имат две характерни особености проблеми с вниманието; повишена двигателна активност (хиперактивност), съчетана с импулсивност на реакциите (без задръжки).
Такива деца не умеят да се концентрират по-дълго върху някоя дейност или игра и рядко я довършват докрай. Външните дразнители лесно отвличат вниманието им. Когато обаче нещо ги забавлява и не трябва да влагат особени усилия (телевизионно предаване, компютърна игра), бързо се укротяват. Обичайно за тях е да са непрекъснато в движение, да приказват, без да млъкват. Тези деца не могат да се заседят дълго на едно място, бързо стават. Такива прояви пречат на другите, защото има ситуации, които налагат да се седи мирно и тихо. Поради своята постоянна забързаност, неспособност да се укротят свръхактивните деца са подложени на рискове, защото не могат да се предпазват. Така те често стават жертва на травми и всякакви инциденти. Отношенията им с връстниците и възрастните са много затруднени. Когато разговаря с друг, такова дете няма търпение да изслуша докрай събеседника си, прекъсва го, още не чуло въпроса, бърза да отговори. А като всички други деца и то иска да играе с връстници, но или ще блъсне някого, без да иска, или няма да има търпение да спазва правилата на играта. Това настройва другите срещу него – не само навън, но и у дома. Като съзнава, че не може да се въздържа от своите нежелани прояви, такова дете дълбоко се измъчва и страда
Околните пък постоянно го осмиват, укоряват, наказват и отхвърлят. В резултат свръхактивното дете лесно се озлобява – то се защитава чрез агресия, с предизвикателно поведение. Някои пък затаяват болката в себе си, заживяват в изолация. Дори и да са с добри умствени възможности, страдащите от това разстройство имат затруднения в обучението и обикновено не могат да постигнат големи успехи. Особено им пречи това, че не могат да се концентрират, лесно се разсейват...
Диагнозата която ще определи дали едно дете е свръхактивно и при него има дефицит на вниманието, не може да се постави преди навършването на 3-годишната възраст. Така е, защото в ранните години много деца са изключително подвижни, емоционални, лесно възбудими. С времето обаче те се променят и съзряват. При част от тях тези черти са по-изразени и е възможно по-късно да се разпознае описаният синдром. Неговите характерни белези съвсем ясно се очертават в края на предучилищната възраст (към 7 год.). А трудностите започват да се задълбочават в училище – в клас, по време на час...
Важно е да се открият причините за такова поведение. Преди всичко особена роля играе наследствеността. Тя е доказана при наблюденията на различни семейства и на еднояйчни близнаци. Поне при 1/3 от случаите са установени някои от описаните особености и при родителите, макар и не толкова категорично изразени.
Установено е, че увреждащи фактори могат да въздействат и през бременността и да окажат неблагоприятни последици върху мозъка на развиващия се плод. Особено отрицателна е ролята на тютюнопушенето и пристрастяването към наркотици от бъдещите майки. Често децата им се оказват свръхактивни, трудно се концентрират, появяват се и други усложнения в живота им, ако средата им остане същата.
Смята се (доказано е чрез изследвания), че чрез пороците на бременната се засягат онези зони в мозъка на бебето, от които зависят нормалната активност на индивида, неговата способност да контролира своето поведение и да си налага задръжки.
Прогнозата при свръхактивните деца не е песимистична. След време около половината от тях повишават самоконтрола си, стремят се да постигат някаква цел, приспособяват се към тези, които ги заобикалят. В по-зряла възраст се срещат някои напълно преодолими черти – това, с което се заемат, бързо им омръзва, стремят се към все по-нови и вълнуващи емоции, настроението им лесно се променя, проявяват прекалено афектирани изблици или бъбривост... При много млади хора тези особености пречат да реализират докрай своите амбиции и да изявяват реалните си възможности. В по-тежките случаи те се отдават само на удоволствия. Пътят към тях ги отвежда до наркомания, кражби, конфликти и измами. Средата допълнително може да изиграе своята негативна роля.
Как може да помогнете ако детето ви е свръхактивно? Няма да ви е лесно с такова дете. От вас се изисква да имате воля и много сили. Обичайните възпитателни методи – убеждаване, порицание и заплахи, не водят до успех. Често майките и бащите губят контрол – крещят, бият детето или му се подиграват. В тази ситуация преди всичко страда то, но не са пощадени и останалите членове на семейството. Ето две изповеди. Детето: “Постоянно ми натякват, че съм по-лош от другите, гонят ме от класа. Вкъщи за всяко счупено нещо или безредие винаги съм виновен само аз. А брат ми и сестра ми си играят без мен, не ме искат, нищо не споделят с мен. Уж съм у дома, но се чувствам чужд човек...” Бащата: “Постоянно повтарям на моя син да не се катери по леглата с обувки, да не прави нетактични забележки по адрес на гостите ни или на непознати (“Ти си много дебела!”). Той не може да се въздържа и често си взема от магазина всякакви неща, които му харесват, въпреки че вече никак не е малък. Срещите с учителките му от детската градина са изтезание и за нас с майка му, и за тях.” За да се преодолеят проблемите, са нужни комплексни мерки
Въздейства се в няколко посоки.
Чрез медикаменти. Това са т.нар. стимуланти. Те обаче не се препоръчват при деца под 5–6-годишна възраст, защото понякога водят до нежелани странични ефекти. Поради това отговорността за вида, дозата и срока на приемането на тези медикаменти се поема и се контролира от лекар специалист.
Подготовка и обучение на възрастните – родители или учители. Нужни са ви знания и умения как да се справяте с проблемите на хиперактивното дете. Като сте наясно, че то не може дълго да издържа умствено и психично натоварване, добре е често да му осигурявате условия за релаксация. Да прави паузи – т.нар. тайм аут, краткотрайно прекъсване. Не бива едновременно да му възлагате много и разнообразни задачи. Такова дете е особено чувствително към поощренията – хвалете го за всеки успех, макар и минимален. Може да прилагате и наказания, но не в драстична форма – например може да лишите детето от някои получени преди това привилегии. Основната цел е постепенно то да се научи на самоконтрол и да е наясно как да се държи и да общува по приемлив за околните начин. Това ще стане, ако откривате и развивате силните страни на детето. Вие – родителите на свръхактивното дете, също имате нужда от помощ. Как да преодолявате стресовите изживявания, чувството си за вина, нетолерантното понякога отношение към собственото ви дете? Много полезно е формирането на групи за поддръжка, в които се събират семейства на такива деца, обменят опит и информация помежду си, оказват си взаимно подкрепа. Много известни и преуспели личности са страдали от синдрома на хиперактивността – Моцарт, Едисон, Елвис Пресли, Джак Никълсън, Робин Уилямс... Въпреки това са постигнали върха в своята професия. Д-р Маргарита Поппандова

Речник за любознателни

Импулсивност
Това е склонността към бързо реагиране под влияние на емоционален импулс – без налагане на задръжки, когато това е нужно. Импулсивността е нормална реактивна особеност през ранното детство, израз на психична и неврологична незрялост.

Избирателно внимание
Такова внимание е присъщо на хиперактивните деца. Те се съсредоточават изборно – само по отношение на занимания, които са им интересни и приятни. Например гледане на интригуващо анимационно филмче, конструиране, когато им хрумне нещо, без да следват точен образец или указание. Вниманието им обаче се изчерпва бързо, ако трябва да извършват дейности, които изискват усилия на мисълта, следване на определен план или правила.

Тайм аут
С този термин англоезичните специалисти обозначават определена педагогична мярка. Когато детето е свръхвъзбудено, препоръчва се за кратък период то да се постави на тихо и спокойно място, без да бъде обезпокоявано. Осигурява му се малка почивка, за да се успокои или да си отдъхне от натоварването.