Мама, татко и аз
Свръхактивното детеСвръхактивните (хиперактивните) деца създават много грижи на родителите и на учителите си, но в най-голяма степен страдат самите те. Особено им е трудно днес, когато се изискват повече знания и умения от всеки млад човек, както и способност да се поддържат активни социални контакти.
През ранното детство е нещо обичайно да се наблюдава колко много малки деца са в постоянно движение, как тяхното внимание не се задържа за дълго върху различни предмети и дейности. Това е нормална възрастова особеност. Пораствайки обаче, сред децата се открояват и такива, за които по-категорично може да се твърди, че имат т.нар. синдром на двигателна свръхактивност и дефицит на вниманието. Този синдром се среща сред всички деца по света. Според проучванията той е разпространен сред 3 до 10% от децата в предучилищна възраст. В България – сред 12%. Момчетата по-често са жертва на това поведение.
Децата, при които е изявен синдромът, имат две характерни особености проблеми с вниманието; повишена двигателна активност (хиперактивност), съчетана с импулсивност на реакциите (без задръжки).
Такива деца не умеят да се концентрират по-дълго върху някоя дейност или игра и рядко я довършват докрай. Външните дразнители лесно отвличат вниманието им. Когато обаче нещо ги забавлява и не трябва да влагат особени усилия (телевизионно предаване, компютърна игра), бързо се укротяват. Обичайно за тях е да са непрекъснато в движение, да приказват, без да млъкват. Тези деца не могат да се заседят дълго на едно място, бързо стават. Такива прояви пречат на другите, защото има ситуации, които налагат да се седи мирно и тихо. Поради своята постоянна забързаност, неспособност да се укротят свръхактивните деца са подложени на рискове, защото не могат да се предпазват. Така те често стават жертва на травми и всякакви инциденти. Отношенията им с връстниците и възрастните са много затруднени. Когато разговаря с друг, такова дете няма търпение да изслуша докрай събеседника си, прекъсва го, още не чуло въпроса, бърза да отговори. А като всички други деца и то иска да играе с връстници, но или ще блъсне някого, без да иска, или няма да има търпение да спазва правилата на играта. Това настройва другите срещу него – не само навън, но и у дома. Като съзнава, че не може да се въздържа от своите нежелани прояви, такова дете дълбоко се измъчва и страда
Околните пък постоянно го осмиват, укоряват, наказват и отхвърлят. В резултат свръхактивното дете лесно се озлобява – то се защитава чрез агресия, с предизвикателно поведение. Някои пък затаяват болката в себе си, заживяват в изолация. Дори и да са с добри умствени възможности, страдащите от това разстройство имат затруднения в обучението и обикновено не могат да постигнат големи успехи. Особено им пречи това, че не могат да се концентрират, лесно се разсейват...
Диагнозата която ще определи дали едно дете е свръхактивно и при него има дефицит на вниманието, не може да се постави преди навършването на 3-годишната възраст. Така е, защото в ранните години много деца са изключително подвижни, емоционални, лесно възбудими. С времето обаче те се променят и съзряват. При част от тях тези черти са по-изразени и е възможно по-късно да се разпознае описаният синдром. Неговите характерни белези съвсем ясно се очертават в края на предучилищната възраст (към 7 год.). А трудностите започват да се задълбочават в училище – в клас, по време на час...
Важно е да се открият причините за такова поведение. Преди всичко особена роля играе наследствеността. Тя е доказана при наблюденията на различни семейства и на еднояйчни близнаци. Поне при 1/3 от случаите са установени някои от описаните особености и при родителите, макар и не толкова категорично изразени.
Установено е, че увреждащи фактори могат да въздействат и през бременността и да окажат неблагоприятни последици върху мозъка на развиващия се плод. Особено отрицателна е ролята на тютюнопушенето и пристрастяването към наркотици от бъдещите майки. Често децата им се оказват свръхактивни, трудно се концентрират, появяват се и други усложнения в живота им, ако средата им остане същата.
Смята се (доказано е чрез изследвания), че чрез пороците на бременната се засягат онези зони в мозъка на бебето, от които зависят нормалната активност на индивида, неговата способност да контролира своето поведение и да си налага задръжки.
Прогнозата при свръхактивните деца не е песимистична. След време около половината от тях повишават самоконтрола си, стремят се да постигат някаква цел, приспособяват се към тези, които ги заобикалят. В по-зряла възраст се срещат някои напълно преодолими черти – това, с което се заемат, бързо им омръзва, стремят се към все по-нови и вълнуващи емоции, настроението им лесно се променя, проявяват прекалено афектирани изблици или бъбривост... При много млади хора тези особености пречат да реализират докрай своите амбиции и да изявяват реалните си възможности. В по-тежките случаи те се отдават само на удоволствия. Пътят към тях ги отвежда до наркомания, кражби, конфликти и измами. Средата допълнително може да изиграе своята негативна роля.
Как може да помогнете ако детето ви е свръхактивно? Няма да ви е лесно с такова дете. От вас се изисква да имате воля и много сили. Обичайните възпитателни методи – убеждаване, порицание и заплахи, не водят до успех. Често майките и бащите губят контрол – крещят, бият детето или му се подиграват. В тази ситуация преди всичко страда то, но не са пощадени и останалите членове на семейството. Ето две изповеди. Детето: “Постоянно ми натякват, че съм по-лош от другите, гонят ме от класа. Вкъщи за всяко счупено нещо или безредие винаги съм виновен само аз. А брат ми и сестра ми си играят без мен, не ме искат, нищо не споделят с мен. Уж съм у дома, но се чувствам чужд човек...” Бащата: “Постоянно повтарям на моя син да не се катери по леглата с обувки, да не прави нетактични забележки по адрес на гостите ни или на непознати (“Ти си много дебела!”). Той не може да се въздържа и често си взема от магазина всякакви неща, които му харесват, въпреки че вече никак не е малък. Срещите с учителките му от детската градина са изтезание и за нас с майка му, и за тях.” За да се преодолеят проблемите, са нужни комплексни мерки
Въздейства се в няколко посоки.
Чрез медикаменти. Това са т.нар. стимуланти. Те обаче не се препоръчват при деца под 5–6-годишна възраст, защото понякога водят до нежелани странични ефекти. Поради това отговорността за вида, дозата и срока на приемането на тези медикаменти се поема и се контролира от лекар специалист.
Подготовка и обучение на възрастните – родители или учители. Нужни са ви знания и умения как да се справяте с проблемите на хиперактивното дете. Като сте наясно, че то не може дълго да издържа умствено и психично натоварване, добре е често да му осигурявате условия за релаксация. Да прави паузи – т.нар. тайм аут, краткотрайно прекъсване. Не бива едновременно да му възлагате много и разнообразни задачи. Такова дете е особено чувствително към поощренията – хвалете го за всеки успех, макар и минимален. Може да прилагате и наказания, но не в драстична форма – например може да лишите детето от някои получени преди това привилегии. Основната цел е постепенно то да се научи на самоконтрол и да е наясно как да се държи и да общува по приемлив за околните начин. Това ще стане, ако откривате и развивате силните страни на детето. Вие – родителите на свръхактивното дете, също имате нужда от помощ. Как да преодолявате стресовите изживявания, чувството си за вина, нетолерантното понякога отношение към собственото ви дете? Много полезно е формирането на групи за поддръжка, в които се събират семейства на такива деца, обменят опит и информация помежду си, оказват си взаимно подкрепа. Много известни и преуспели личности са страдали от синдрома на хиперактивността – Моцарт, Едисон, Елвис Пресли, Джак Никълсън, Робин Уилямс... Въпреки това са постигнали върха в своята професия. Д-р Маргарита Поппандова
Речник за любознателни
Импулсивност
Това е склонността към бързо реагиране под влияние на емоционален импулс – без налагане на задръжки, когато това е нужно. Импулсивността е нормална реактивна особеност през ранното детство, израз на психична и неврологична незрялост.
Избирателно внимание
Такова внимание е присъщо на хиперактивните деца. Те се съсредоточават изборно – само по отношение на занимания, които са им интересни и приятни. Например гледане на интригуващо анимационно филмче, конструиране, когато им хрумне нещо, без да следват точен образец или указание. Вниманието им обаче се изчерпва бързо, ако трябва да извършват дейности, които изискват усилия на мисълта, следване на определен план или правила.
Тайм аут
С този термин англоезичните специалисти обозначават определена педагогична мярка. Когато детето е свръхвъзбудено, препоръчва се за кратък период то да се постави на тихо и спокойно място, без да бъде обезпокоявано. Осигурява му се малка почивка, за да се успокои или да си отдъхне от натоварването.
