Какво е лепет ?

Лепетна реч

Какво  е лепет ?

Бабабаба  Дададада   Гагагагага   Татататат

Още с раждането на детето се появяват първите гласови реакции – викове, плач, хленчене, покашляне, кихане, които имат безусловно рефлекторен, вроден характер. Те са предизвикани от действието на силни вътрешни или външни, най-често отрицателни, дразнители – глад, болка или дискомфорт. Тези първи звукови реакции способстват за развитието на трите отдела на говорния апарат – дихателен, гласов и артикулационен – и се определят като предшестващи речта.

Бебето започва да контактува като плаче за храна или когато се чувства неудобно. До около втория месец, детето започва да гука - което е продължителен, повтарящ се звук, състоящ се само от гласни. До 6 месеца, бебето започва да комбинира гласни и съгласни букви за да образува звуци като " БAAA - БAAA", който е наречен бърборене.

Предречевият (довербален) етап в развитието на детската реч започва от раждането и продължава до първата година. В този период се осъществява подготовката на артикулационните органи за развитие на говора.

Между 2-я и 5-я месец се наблюдава т.нар. „гукане” – детето издава гърлени звукове, които напомнят звуковете на гласните „а”, “о”, “ъ” и „е”, по-рядко „и” и съгласните „к”, „г” и „х”.

Гукането е много приятно за бебето и трябва да бъде стимулирано от майката. Многократно повтаряните звукови комбинации водят до закрепване на навика, който по-късно се явява като основа за формирането на говорните умения на детето.

Счита се, че през 2–3 месец децата могат да „различават” сходни по звучене и различаващи се по признаците звучност и беззвучност фонеми, напр. п – б. Появяват се нови социални реакции – смях, жестове, първи неясни звукове.

Между 3-4 месец детето започва да обръща глава по посока на издаден звук, да посяга и хваща висящи играчки, да се смее на глас при закачки, да произнася разнообразни звукове и гласните звукове започват да звучат по-ясно.

Около 5-я месец то възприема отделно звуковете и по-късно се опитва да подражава като наблюдава говорещия възрастен. 

Между 4-5, а според други автори между 5–6 месец детето започва да различава интонация, темп, тон на гласа и да реагира на тях.

Между 5-7, а според някои автори между 4–8 месец започва периода на „лепета” – бърборене, бъбрене, бълбукане, бръмчене, чуруликане – съчетания от звукове, организирани и подредени във вид на една, две или повече срички. По пътя на подражанието детето произнася отделни срички, наподобяващи „ам–ам”, „ма–ма”, „та–та”, „тя–тя”, „ба–ба”, „да–да”, „де–де”, „дя–дя”, „па–па” и др., т.е. съдържащи гласен и съгласен звук. 

Лепетната реч се явява като предпоставка за упражняване на говорните органи и за възникване на игрови взаимоотношения с възрастния. Постепенно тя се обогатява с най-различни гласни и съгласни звукове, но те все още нямат точно установени артикулаторни пози.

През 6–8 месец детето започва да произнася все по-ясно звуковете п, б м, в, д, т, л, но те все още не се изговарят точно.

Около 9–10 месец детето може да имитира звукове и да повтаря срички по подражание, и вече прави първи опити за образуване на думи. В този период то търси с поглед предмет при запитване, знае и реагира на името си.

Детето може да имитира звукове и да повтаря срички по подражание.

Речниковият запас е от около 10 думи.

ПРИКАЗКА ЗА ВЕСЕЛОТО ЕЗИЧЕ

Приказка за Веселото Езиче

ПРИКАЗКА ЗА ВЕСЕЛОТО ЕЗИЧЕ

Имало едно време едно Весело Езиче. То било много игриво и палаво. А ти имаш ли езиче? Покажи го да видим какъв цвят има. Веселото Езиче си имало дом. Неговия дом бил много интересен. Кой е дома на езичето? Можеш ли да познаеш? Това е устата. За да не избяга Веселото Езиче, неговият дом бил винаги затворен. С какво се затваря този дом? С устните. Покажи ми къде са твоите устни? Виждаш ли ги в огледалото? Но освен едната врата, къщичката на Езичето си има и втора врата (можете да се усмихнете широко, за да се види как горните и долни зъби служат като преграда). Как се казва тази врата? Зъби. Покажи ми твоите зъбки. Погледни ги в огледалото.

 

 

                                                              
Веднъж на Веселото Езиче му се приискало да погледне слънцето и да подиша малко чист въздух. За да излезе навън, трябвало първо да се отвори едната врата. Покажи ми как се отваря. Да, точно така. И тя останала да постои малко отворена. Не затваряй първата врата, докато не ти кажа. (В норма детето може да задържи в това положение 5-6 секунди, без треперене и със симетрично изпънати устни). А сега да затворим първата врата. Пак да я отворим. Затваряме. (Повторете това упражнение 3-4 пъти. В норма движението се изпълнява с пълна амплитуда, леко, плавно и достатъчно бързо), Отворили се вратите в къщичката на Веселото Езиче и то изкочило навън. Но не излязло цялото, а предпазливо показало само своето връхче. Показало се и отново се скрило - навън му се сторило хладно.

В къщичката на Веселото Езиче има постелка, където то спи. Погледни го колко спокойно си спи. (Езика лежи в устната кухина спокойно, неподвижно). Нека и твоето езиче да поспи така спокойно. Не го събуждай, докато не ти кажа. (В норма 5-6 сек. детето задържа езика така, без да трепери и със симетрично разположени 2-те страни). Да затворим сега първо втората, а после и първата вратичка.
 

 Нашето Езиче е много игриво, то обича да се весели, да подскача, а понякога достига дори до тавана. Тавана в къщичката на Веселото Езиче се нарича небце. Нека сега и твоето езиче да достигне до тавана и да поглади небцето. А нека сега езичето да докосне тавана и да постои за малко там. (Движението трябва да се изпълни само с езика, без спомагателни движения на устните и на долната челюст.
 
Устата е широко отворена. Спокойно, без придържане, езика се задържа на върха за 5-6 секунди). После езичето се спуска надолу, после пак се докосва до небцето. 

 
Спуска се. Изкачва се... (Упражнението се повтаря няколко пъти. Детето трябва да намери правилното положение на езика, движението се изпълнява леко, бързо и с пълна амплитуда). Изморило се Езичето от толкова движение и отишло да спи. Нека да го оставим мъничко да си почине. 
 
 На следващия ден Езичето решило още веднъж да провери дали не е станало по-топло навън. Когато всички вратички се отворили, Езичето изскочило, погледнало наляво, надясно, нагоре, надолу. (Детето трябва да знае посоките на движение, за да открие нужното положение). Почувствало, че е станало още по-студено и се прибрало в къщичката си. Първо се затворила едната вратичка, а след това и другата.
Ето това е и цялата приказка за Веселото Езиче.