сряда, 27 март 2013 г.

Мелтдауни (емоционални сривове): предотвратяване и овладяване


Повечето пъти, когато децата с ASD (разстройства от аутистичния спектър) имат „мелтдаун”, то е в отговор на неочаквана промяна в нещо рутинно или прекъсване по време на нещо, което много харесват. Ако наблюдавате поведението на телевизионния инспектор Ейдриън Монк, ще научите повече за това, защо вашето дете прави това, което прави. Няма едно единствено средство срещу тантрумите (емоционални изригвания), агресията или самонараняването при ASD.  За да се редуцират проблемите, трябва да се определи какво кара детето да се държи по този начин. Подходите за промяна на поведението при тези нарушения зависят от разкриването на причините им.

Често “мелтдауните”, агресията и самонараняването при децата с  ASD карат възрастните да спрат да искат или да изискват от детето нещото, довело до това поведение.  С други думи, възрастните се опитват да се спасят или да избегнат ситуация, която не харесват или не разбират или за която не разполагат с механизъм за справяне. Решението зависи от причината. Ето какво препоръчваме според причините:

1.Детето може да не разбира какво в действителност му казвате
a. Учете го на по-адекватна рецептивна комуникация
b. Учете го на начин да поиска помощ
c. Използвайте повече визуални, отколкото вербални искания към него, например показвайте му визуален график на събитията


2.Детето може да няма умения да изпълни нещо, което се иска от него или да му е много трудно да го направи (напр. „обуй си обувките”)
a. Учете го на начин да поиска помощ
b.Учете го по мъничко, стъпка по стъпка на уменията да прави нещата, които искате от него. Използвайте много окуражавания (награди) за всяко малко постижение


3.Искането на възрастния може да е направено във време, когато детето се занимава с нещо рутинно, предпочитано от него   (напр. играе на видео игра,  върти предмети или други повтарящи се рутинни любими негови действия)
a. Изчакайте да спре да прави това преди да му поискате да направи нещо.
b. Предупредете го 10 секунди преди да поискате това, което сте намислили. Бройте до 5, като свивате пръстите на ръката си един след друг. (по 2 секунди на пръст). Когато свиете и последния пръст кажете:  "Сега отиваме..." Някои хора използват часовник, който сигнализира с промяна на цвета, когато детето трябва да спре да върши нещо и да започне да върши поисканото от него нещо.
c. Споразумейте се
C1. Предложете взаимодействие, напр. „аз ще направя едно/един път, после ти едно/един път.
C2. „Хайде този път го направи така, а другия път по твоя начин.”
C3. Кажете на детето, че ще се върне към любимото си занимание след като направи това, което искате от него.
d. Опитайте се да искате от детето да направи нещо само преди (напр. преди хранене) да се е заловило с любимото му занимание (гледане на предпочитано видео)

4.Детето няма способност да помоли да направи по-късно исканото от него нещо.
a. Учете го как да поиска „по-късно” с думи, жест или с карта (напр. на часовник)
b. Винаги се съгласявайте с отлагане и след това внимателно се върнете към искането си.
c. Щедро хвалете и награждавайте детето, когато се залови с това, което сте поискали от него и сте се съгласили да се отложи за малко  "Добре го правиш, ти си ми помощник и т.н.”

Някои “мелтдауни” се поддържат от вниманието на родителите. Запомнете, че хокането и негативното отношение са също израз на внимание.  

Няма едно единствено решение

Родителите и учителите често питат, кое е най-доброто лечение или поведенческо третиране на мелтдауните. Нашият опит ни е научил, че няма едно единствено най-добро третиране. Разрешаването на проблема изисква разбиране на причините за емоционалните изблици и методично обучение за липсващите умения  или смяна на условията, които ги предизвикват. Някои лекарства могат да помогнат, но рядко само те са в състояние да решат проблема.

ПУБЛИЧНИТЕ МЕЛТДАУНИ

Майка на дете с аутизъм казва, че е „умирала хиляди пъти”, докато хората около нея в голям магазин, се били втренчили неодобрително в дъщеря й, която лежала на пода, крещяла,  ритала и се държала така, все едно идвал краят на света.

Публичните мелтдауни са особено трудни по няколко причини. Най-очевидната е тази, че  крещенето и мятането на вашето дете предизвиква нежелано внимание към него и вас. Второ, вие си мислите, че ще сте в състояние да го укротите, но не успявате. Трето, подозирате, че сте направили нещо погрешно и то е причина за ставащото.  И накрая, вие чувствате, че хората ви мислят за лош родител, защото сте разглезили детето си, вместо да го стегнете, както се полага.

Правила за прекарване навън

• Не извеждайте детето по времето за сън

• Не оставайте твърде дълго време навън. Обикновено един час е достатъчно.

• Преди да излезете от дома, за да отидете в първия магазин, кажете на детето: „Никакъв плач днес. Ако не плачеш, когато излезем от магазина ще получиш … (любима напитка или лакомство).

• Ако детето може да чете, направете списък на местата, които искате да посетите в точния ред. Ако не може да чете, направете картинен график, като свалите картинки от интернет и ги подредите една след друга в пластмасов „джоб”.

• Когато свършите с пазаруването в един магазин и предстои да се придвижите към друг, попитайте детето си, кой следва според графика.  Идеята е детето да е ангажирано и да има чувството, че има някакъв контрол върху вземането на решение.

• Когато пазарувате в супермаркет или магазин с промоции, планирайте предварително откъде ще минете, като оставите отдела за играчки или бонбони накрая, непосредствено преди да отидете да плащате. Това се отнася и за други „рискови” сектори в магазина.  

• Планирайте чести почивки за хапване или тичане в мястото, определено за това или в центъра за игра на магазина.

• Давайте възможност на детето от време на време да си избере плод или плодов фреш по време на почивките.

Какво да правите, когато все пак детето изпадне в мелтдаун?

Закарайте количката си до  пулта на службата за подпомагане и кажете на служителя, че трябва да излезете от магазина за няколко минути и ще се върнете да платите. Може да се наложи да покажете личната си карта. Оставете количката при служителя, вдигнете детето и го отнесете до колата си. (Сложете го на задната седалка и му поставете колана.   Седнете на шофьорското място, вземете вестник и се направете, че четете, без да казвате нито дума на детето.  Не се изкушавайте да го заплашвате или утешавате ласкаво! Не му обещавайте почерпка, ако спре да плаче!  Това е голяма грешка.  Когато спре да се тръшка, му кажете, че трябва да се върнете в магазина да платите, да си вземете покупките и се прибирате у дома.  И никакви почерпки днес!

Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната - част 2


Какво можем да направим?

•   Да изберем  най-добър график и място за храненията
•   Да правим храненията и закуските помежду им в оповестено време. На помощ може да дойде писмен график или такъв с рисунки
•   Основните хранения да стават на масата за хранене
•   Да даваме вода и напитки между храненията
•   НИКАКВИ ПОХАПВАНИЯ. Ако на децата се позволява да ядат през целия ден, те няма да са в състояние да регулират чувствата на глад и засищане. Похапването на предпочитани храни през деня може да е причина за приемане на по-малко здравословни храни по време на основните хранения.
•   Въртете храните и реда на сервирането им. Ако детето знае например, че ще получи голяма чаша мляко преди лягане за сън, то може да яде по-малко от предлаганите му храни през деня. Избягвайте стресовите ситуации по времената за  хранене. Стресът намалява апетита и децата ще избягват времената за хранене, ако очакват такива ситуации.
•   Не използвайте десерта като награда. Не е добра идея обещанието за „добра” храна, за да бъде изядена преди това някоя „лоша”.
•   Не трябва да има проблем, ако детето не изяде всичко.
•   Няма нищо лошо, ако се допусне нарушаване на правилата като напр. детето да обядва палачинки.
•   Ако е необходимо, закачете правила за поведение по време на хранене (писмени или с картинки) близо до масата за хранене. Например „Не се хвърля храна”.
•   Включвайте във всяко хранене предпочитаната храна.
•   Служете като образец за децата си. Хранете се заедно с тях. Говорете за храната - за консистенцията, вкуса, миризмата й и т.н.  Привличайте децата да участват доколкото е възможно в планирането и приготвянето на храненията  (закуска, обед …)  – избиране на продукти, пазаруване, слагане на масата, сервиране и т.н.
•   Позволете на децата сами да избират чиниите и чашите, които ще се използват по време на храненето.
•   Предефинирайте понятието “успех.” Децата поемат риск и показват прогрес, когато правят следното с нови храни: помирисват ги, пипат ги, дупчат ги с вилица, докосват ги с устни и брадичка, ближат ги и т.н. Дори това, че понасят присъствието на нова храна на масата или в стаята е успех. Всички тези действия заслужават да бъдат насърчени. Важно е те да бъдат разпознати като признаци на успех, дори когато детето не е стигнало дотам, че да отхапе от новата храна.  ПОХВАЛВАЙТЕ,  ПОХВАЛВАЙТЕ, ПОХВАЛВАЙТЕ всичко, което детето прави, за да получи опит с някоя нова храна. .

Мислете върху храните, които предлагате

Методът "Food Chaining" (верижност на храните) за работа с децата, имащи проблеми с храненето, взема предвид хранителните навици на всяко отделно дете.  В книгата си „Food Chaining: The Proven 6-Step Plan to Stop Picky Eating, Solve Feeding Problems, and Expand Your Child’s Diet” (Верижност на храните: Доказаният 6-стъпков план за разрешаване на проблемите с храненето) Cheri Fraker, Mark Fishbein MD, Sibyl Cox и Laura Walbert предлагат един разумен подход за справяне с проблемите. Накратко, въз основа характеристиките на предпочитаните от детето храни се прави анализ на храненето на детето.  Характеристиките, които се изучават са: групи храни, консистенция и вкус. Подбират се и се въвеждат храни, които са много подобни на предпочитаните от детето. Използвайки този подход в практиката си , аз постигнах прекрасни резултати и препоръчвам тази книга както на родителите, така и на професионалистите.Чудесни са и курсовете по Food Chaining.
    Допълнителен подход с отлични резултати е програмата Sequential Oral Sensory (SOS, последователна орална чувствителност), създадена от  Dr. Kay Toomey. Тази програма интегрира сензорното, моторното, оралното поведение/обучение и медицинските и нутриционалните фактори и подходи с цел постигане на задълбочена оценка и повлияване на децата с проблеми в храненето/растежа. Тя е основана на „нормалните” стъпки на развитие и навици за хранене. Информация за този подход може да бъде получена от професионалистите и евентуално от родители, получили обучение по SOS.


Какво още можем да направим?
•   Консултирайте се с вашия педиатър и/или нутриционист по отношение на необходимите за адекватния растеж хранене и хидратиране 
•   Не преставайте да се  образовате по отношение на проблемите на храненето и СИД (вижте по-долу в „Източници”)
•   Потърсете подкрепа от други родители на деца с проблеми в храненето
•   Въведете в ежедневието на детето си подходящи за нивото му на развитие обучения като напр. песнички (“Apples and Bananas” . нещо като „Зеленчуци, който не яде …”, детски книжки за храни и ядене, игри с пластмасови храни по групи, правейки балансирано „меню” и др.:
•   Рисувайте с храни. Направете печати от картофи или пъпеш и ги използвайте, като ги потапяте в бои
•   Използвайте моркови и целина за оцветяване
•   Авокадото и бананите могат да се използват, след като се обелят и нарежат и смачкат като боя за ръцете или крем за бръснене 
•   Товарете и разтоварвайте камиони играчки с различни крекери и ядки. Говорете за консистенции, цветове и миризми..
•   Правете картини, като залепяте сухи храни върху хартия (крекери, соеви и други зърна, сухи плодове)
•   Правете герданчета от нарязани пресни или сухи плодове и зеленчуци.
•   Експериментирайте заедно с храни:  вземете морков с листа, обелете го, нарежете го, направете сок, сварете го, замразете го, добавете към него ябълка или праскова и т.н. 


Превод «  Констанца »


Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната

Autism: Feeding Issues and Picky Eaters
 (Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната) - част 1
Judy McCrary Koeppen


Самото поставяне на диагнозата „аутизъм” на детето ви е съкрушително. Но често към предизвикателството да бъдеш родител на дете с аутизъм се добавя голяма придирчивост към храните или проблеми с храненето. Много от родителите не са наясно със същността на проблемите.  Отказът на детето ви да хапне каквато и да е храна, ако не е бяла и мека, може да я подлудяващ. Като говорен терапевт и родител, аз установих, че ясната представа, защо едно дете се самоограничава в храненето си, може да доведе до успешно справяне с това мъчително поведение.
     Храненето представлява едно мултисензорно изживяване. Всяка хапка може да има различен вкус, консистенция и температура. Един специалист по храненето ще отиде още по-нататък идентифицирайки вкусовете като сладък, кисел, солен, лют, горчив и неутрален, консистенциите като хрупкава, изискваща дъвчене, мека, смесена, пюреобразна, течна (плътна и лека), температурите като студено, „стайна”,топло и горещо.  Много деца, които са придирчиви към храните или имат проблеми с храненето могат да имат сензорно интеграционен дефицит (СИД, SPD).
     В книгата си The Out of Sync Child: Recognizing and Coping With Sensory Processing Disorder, (Несинхронното дете: разпознаване и справяне със Сензорно Интеграционния Дефицит) Carol Stock Kranowitz, MA дава следното определение на СИД :
     „Сензорно интеграционният дефицит е  затруднение на начина, по който мозъкът приема, организира и използва сетивната информация, което причинява проблеми в ефективното взаимодействие на ежедневието…СИД е чадър, покриващ няколко различни нарушения, които засягат начина, по който детето използва сетивата си."
     Детето със СИД може да бъде хиперсенситивно, хипосенситивно или да има смес от двете.  Хиперсенситивното (свръхчувствителното) дете може да усеща вкусове, консистенции, температури и миризми в степен, недоловима или по-ниска за повечето от останалите хора. Миризмата и консистенцията на пиле на грил например може да предизвика у детето същия болезнен отговор като, ако го затворим в една стая, където има миризлив скункс.  Тялото му ще изпрати посланието “БЯГАЙ ОТТУК!”. Хипосенситивното дете пък търси силни вкусове и хрупкави, твърди консистенции, за да компенсира усещанията, които му липсват. Такива деца могат да харесват люти, кисели и хрупкави храни (лимон, оцет). Отделните деца избират храните въз основа на сензорните си усещания. Те дават предпочитание на храните, които им носят приятни усещания. За родителите може да е трудно да разберат отношението на детето си към храните, тъй като то може да ги възприема по различен начин от тях., тъй  като детето със СИД може да има променени усещания към храните
    Аутистичните деца могат да имат СИД, но аутизмът има и собствени фактори, които могат да допринасят за придирчивостта към храните. Аутистичните деца често не харесват променянето на рутинните неща. Предпочитанията към постоянство може да се проявят и по време на хранене. Те могат да настояват да им насипват храната от един и същи контейнер, храната да е от една и съща марка и да е сервирана в една и съща чиния. Така някои могат да са твърдо на диета  пилешки хапки от McDonalds (и никаква друга марка) или ванилов йогурт на Dannon (никаква друга марка и аромат), сервирани в една и съща чиния.
     Храненето включва интегриране на разнообразни сетивни възприятия и се влияе от опита на човека по време на хранене.  И така, какво е характерно за децата с типично хранене и за тези с проблеми в храненето?

Децата с "типично хранене" обикновено:
•   ядат разнообразни храни
•   показват интерес към храните
•   приемат предлаганите им нови храни и ги опитват

Децата с придирчивост към храните могат да:

•   изпитват отвращение към някои храни, но все пак ядат разнообразни храни
•   ядат храни от различни групи по отношение на консистенцията и типа им
•   Приемат сервирането на нови храни
•   Имат желание да докоснват или опитат нови храни

Децата с „резистентност” или проблеми с храненето:
•   ядат 15 до 20 храни или по-малко
•   отказват една или повече групи храни (често предпочитат въглехидрати)
•    отказват храни от една или две консистенции (едни предпочитат хрупкави, други - меки храни, но не и двата типа)
•   получават тантруми (пристъпи на гняв) или мелтдауни (емоционални сривове)  във времената за хранене
•   предпочитат един вкус (често сладко или солено)
•   предпочитат силни ИЛИ меки вкусове
•   предпочитат храни от един и същи цвят
•   предпочитат определени храни от определени марки.
•   получават гадене, когато опитват нови храни
•   стават тревожни, когато видят нова храна в чинията си, на масата или дори в стаята
•   намират миризмата на някои храни за отвратителна
    
     Дете, което има вероятност да развие проблеми с храненето, често започва да отказва храни, когато родителите му се опитват да му включат хрупкави бебешки храни. Храна, в която има едновременно късчета, изискващи дъвчене и пюре (или течност) често се възприема като противна. Например зеленчуковите супи, в които има кубчета и течност. Детето приема същата супа след пюриране. Същото отношение може да има и към някои пресни плодове като цитрусови, диня, праскови и круши, които имат твърда и течна част.  Децата могат да имат и хранителни „зацикляния”, когато искат една и съща храна на всяко ядене. Но често те внезапно могат да откажат тази храна. Това може да се окаже сериозен проблем при децата със силно ограничена диета.

    Това, което родителите на  деца с хранителни проблеми трябва да разберат е, че не те са създали проблема при детето си. Хранителните проблеми са резултат от реални физичeски и неврологични реакции при част от децата. Обикновено родителите на дете с хранителен проблем непрекъснато му предлагат голямо разнообразие от здравословни храни. Когато обаче изборът е да се изяде една противна на детето храна или изобщо да не яде, то избира второто. То ще отказва тази храна колкото и пъти да му се предлага. Лишаването от друга храна или физическото насилване да приеме противната му храна, не е успешен метод за справяне.
  Превод «  Констанца »