Дисфазия на развитието

Дисфазия на развитието

 

Родители пристигат с тригодишния си син на консултация с логопед. Притесненията им са свързани с това, че детето говори „бебешки", използва ограничен брой думи, които изговаря неясно и неразбираемо за хората извън семейството, все още не прави изречения. Момченцето е посещавало ясла, където всичко е било наред. След първите месеци в детската градина обаче, родителите научават, че му е трудно да се включва в общите занимания, понеже не говори, бързо губи интерес и все по-често става агресивно към другите деца. Защо нещата са прогресирали така за няколко месеца? Защо детето се ядосва, когато му говорим с дълги изречения и не може да слуша приказки, когато му четем? Защо само разлиства книжките и предпочита да тича, вместо да разказваме по картинките? Закъснели ли сме? Детето ни аутист ли е? Въпросите на родителите са много, а през това време детето изважда всички играчки от местата им, но не играе с тях.

„Ключът към загадката" е скрит зад седмици наблюдение на детето, изясняване на нещата, които му харесват и го плашат ( според функцията на различните сензорни канали), както и през серия специализирани тестове, целящи да установят уменията за разбиране и употреба на езика. Добрата новина е, че детето е като останалите: има същите нужди, желания и потребност от общуване, но не знае как да го направи, използвайки езика.

Често в такива ситуации родителите чуват и се научават да  общуват и разбират детето си през понятието"дисфазия на развитието".

Дисфазията на развитието представлява специфично разстройство, засягащо в различна степен както уменията за разбиране на чуждата реч, така и за адекватна продукция на собствена такава ( нарушени са формата, съдържанието и употребата на езика). За да бъде потвърдена тази диагноза е необходимо да се разграничим от нарушеното езиково функциониране при умственото изоставане, генерализираните разстройства на развитието ( нарушенията от аутистичния спектър), както и от простото езиково-говорно изоставане.

Основните характеристики на децата с дисфазия на развитието са следните:

• Ограничен активен подбор на думи, с който детето борави, както и използване на едни и същи думи за означаване на няколко неща - обекти, действия, случки;


• Нарушена е организацията на думите в изречението, детето обикновено изпуска малките части на речта и разбърква думите;


• Нарушено разбиране на чуждата реч - в различна степен при отделните случаи. Колкото по-високо е нивото на разбиране, толкова по-силно е изразена тенденцията към негативизъм и защитно поведение. Обикновено най-трудно достъпни са сложните изречения и думите с абстрактен характер;


• Ограничение на интересите, контактите, както и стереотипност на реакциите и липса на спонтанност;


• Нарушена информативност - наблюдава се невъзможност за предаване на точна информация единствено с езиковия код, независимо от това колко добре произнася детето думите.

Диагнозата дисфазия на развитието може да се постави на възраст четири години и половина, но съществуват маркери, които от ранна детска възраст ни дават информация за нарушено езиково функциониране.

• Късна поява на първи смислени думи;


• Трудности при преработката на твърди храни, както и лош контрол на преглъщането;


• Удължен период на неразбираема, "бебешка" реч;


• Трудности при разбирането на инструкции без жестова подкрепа от страна на възрастния;


• Късна поява на първите фрази и честото комбиниране на дума и жест;


• Фразовата реч е аграматична;


• Означаване с една целенасочена дума на няколко неща от детето;


• Детето разчита много на невербалната комуникация - мимика, жестове, поза на тялото и т.н.


• Трудно до невъзможно отговаряне на въпроси, дори при предоставени два варианта за отговор - детето повтаря последното, което е чуло;


• Затруднена пространствена ориентация, детето се нуждае от демонстрация.

Колкото по-малко е детето с езикови проблеми, толкова по-трудно е осъществяването на прецизна диагностика, но това е от съществено значение, тъй като дисфазията е развитийно нарушение и не се „израства", а изисква специфична терапевтична намеса.

Ранното начало на терапевтична подкрепа от логопед, психолог и специален педагог дава възможност на детето с дисфазия на развитието да борави с езика, да комуникира и да се обучава заедно с другите деца. Ако имате притеснения за начина, по който Вашето дете говори - не отлагайте, а се консултирайте със специалисти.

Автор: Милена Макавеева, логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"
http://www.kenguru.bg

Защо детето не може да говори като връстниците си?

Когато детето падне и си нарани коляното задаваме първия въпрос „Какво се случи?”. Това е така, защото се знае причината за проблема, който често ни помага да намерим решение. Но, когато има езикови проблеми, не е толкова лесно, колкото причината за нараненото коляно.

Понякога се тревожим защо детето на 2-3 години не говори или изговаря само няколко думи, или не може да се изразява, сравняваме го с другите връстници и си задаваме въпроса „Къде е проблема?

Трудно е да се посочи точна диагноза по време на първо или второ посещение на малко дете при съответния специалист, тъй-като има много общи комуникационни трудности в тази възрастова група.

Например, едно дете с диагноза аутизъм може да проявява характеристиките на апраксия, дете със синдром на Даун може да има дизартрия, детето с дислексия може да има разстройство на слуховата преработка.
Развитието на езика може да бъде само част от цялостното състояние на детето. Често родителите се обръщат към логопед поради това, че детето не говори и според тях няма никакви други нарушения. А всъщност се отчитат нарушения в цялостното психомоторно развитие. Много деца с интелектуални затруднения се припокриват с двигателни, социални, когнитивни, адаптивни и комуникационни нарушения.
Когато логопеда има известни опасения препоръчва консултация с други специалисти за уточняване на цялостното развитие на детето.
Колкото по-рано, толкова по-добре. Ранната интервенция дава най-добрата възможност за свеждане до минимум на дългосрочни трудности. Изчакването до училищна възраст с надеждата, че ще „надрастне” проблема, поставя детето в сериозен недостатък, особено, когато става въпрос за трудности в комуникацията.
Апраксия
Апраксията е неврологично разстройство на речта, която засяга способността на детето да планира, изпълнява последователността на движенията на устата, необходими за разбираема реч. Апраксия на развитието или вербална диспраксия – термините са взаимозаменяеми.
Характеристики:
- Тихи и кротки деца
- Силно ограничен запас от думи или отсъствие на реч, когато другите деца на 2 години си служат с цели изречения
- Слаба способност да имитират звуци и думи
- Заместват и/или пропускат гласни и съгласни звукове в думата
- Опитите за реч са неразбираеми, дори за родителите
- Може да използва „да” за всичко
- Често се наблюдава непоследователност в изразяване, или детето може да бъде в състояние да каже една дума веднъж и след това никога повече. Детето разбира много повече, отколкото може да каже
- Има понякога (но не винаги) фамилна анамнеза за затрудненията в комуникирането
- Много деца имат затруднения със сензорната интеграция, или как детето обработва информацията от всичките си сетива, включително зрителни, слухови
- Понякога могат да са налице и хранителни проблеми, особено при въвеждане на нови текстури
Налице е противоречие в областта на речевата патология за поставяне на диагноза на деца под 3 годишна възраст. Въпреки това, терапията е полезна, ако тя е основната причина комуникационните затруднения.
Фонологични нарушения
Фонологичните разстройства са трудности с „правила” или „шаблони” за съчетаване на звукове за разбираема реч. Например изпускане на съгласни звукове, предшестващи гласна, съкращаване на срички или удвояване т.е. опростяване на думата.
Фонологичните модели са разнообразни и са често срещани в развитието на детето. Това се превръща в проблем, когато тези модели продължат в развитието на детето. Например, когато изпуска съгласна в края или в началото на думата, редукция при струпани съгласни (обикновено това изчезва между до 2 ½ до 3 години и модела на думата става по-зрял. Ако това не стане и детето продължи да използва модел като за по-малка възраст, се счита за проблем. Затова е наложителна работа с логопед, за да овладее новите правилни модели на думите. Фонологичното развитие е постепенен процес на придобиване на зрели говорни образци. Това е трасирането на различни пътища за формиране у детето на правилно организирана звукова система.
Артикулационни нарушения
Разстройството в артикулацията е трудност с производството или произношението на говорни звукове и е често срещано комуникативно нарушение в детска възраст. Тази трудност може да се изразява в изолиран звук или повече говорни звукове. Засегнати са групи фонеми от средна и късна онтогенеза, а в някои случаи и от ранна. Артикулационните нарушения се изразяват в липси, замени и изопачавания на говорни звукове/фонеми.
Ако до 3 годишна възраст детето не произнася правилно звуковете Ф, В, Т, Д, Г, до 5 години – С, З, Ц, Ш, Ж, Ч и до 6 години – Л, Р , то се нуждае от терапия, за да му се помогне.
Разстройство в звуковата обработка
Нарушение в слуховата преработка се свързва със слушане и получаване, анализиране, организиране, съхраняване и извличане на информация. При малко дете често изглежда, че то не разбира нищо, каквото му се казва, дори, когато неговите езикови умения са в рамките на нормалните. Едно дете може да не обръща внимание на това, което му се казва в присъствието на фонов шум, или когато то е фокусирано върху нещо друго.
Тъй-като е трудно да се диагностицират деца под 3 години, то това става по-късно в предучилищна и училищна възраст. Дете със сензорна дезинтеграция също проявява нарушена слухова преработка. Това е често срещано нарушение при дете с аутизъм, специфични обучителни затруднения напр. дислексия или разтройство и дефицит на внимание

.
Дизартрия
Дизартрията е неврологично заболяване, което влияе върху мускулния тонус на детето – слабост в мускулите, използвани за речта, устните, езика, меко небце, бузи, така, че речта му е нясна. Дизартрия е налице при деца със синдром на Даун, детска церебрална парализа. Дизартрията може да засегне и вокализацията и дишането на детето, така, че то да звучи с дрезгав или задъхан тон.
Детето може да има и проблеми с храненето, поради намаления мускулен тонус – затруднено сучене от шише, защото езика му не е толкова силен, устните също или дъвченето на храна, поради обща слабост в челюстите и бузите. Поради слабостта на устните има и саливация, защото не може да си затваря устата добре.

Дете с намален мускулен тонус също може да има затруднения с обащите и фини двигателни умения. Необходима е физическа и трудова терапия със съответните етапи. Има разлика между сила и мускулен тонус. Всички ние сме с различна степен на мускулен тонус, варираща от висока към ниска и деца, дори с много ниска степен на мускулен тонус може да се научи да ходи и да говори.

Заекване
В най-общ план това е нарушена плавност на говорната продукция. Изразява се в многократни повторения на звукове, срички, думи и удължаване на звукове, паузи, недоизговорена дума, съчетано с напрежение и социално представяне. Заекването на развитиео се появява между 2 и 6 години при отсъствие на психотравма или органично нарушение. Когато е налице психотравма, тя отключва и поражда т.н. психологично заекване. При органична травма – органично заекване. Клътъринг или запъване.
Ако това продължава повече от 6 месеца, трябва да се потърси помощ при специалист – логопед, психолог, психотерапевт, невролог, невропсихолог, рехабилитатори и т.н.
Много често има фамилна обремененост за заекването.
При такова нарушение не трябва да се оказва натиск върху детето. Нужна е спокойна среда, слушане на музика, пеене на песнички. Не трябва да се прекъсва, когато детето говори, дори и тогава, когато се „бори” да каже нещо. За него - това е трудно!

Езиково разстройство
Езиково разстройство е налице, когато детето не отговаря на основните етапи в развитието на езика. Обикновено това включва речник, съчетаване на думите във фрази, нарушена граматична страна на езика.
Детето може да няма затруднения при продукция на отделни, по-лесни за назоваване думи на обекти, но са налице такива при извличане на повече думи и свързването им в изречения. Има затруднения с глаголните времена, предлози, местоимения, нарушения в говора като апраксия.
При забавяне в езиковото развитие детето обогатява речника си, свързва думите в изречение, със същата последователност както при връстниците си, но с по-забавен темп. По-лесно се преодолява и детето наваксва, като достига равнището на връстниците си. Но когато е с езиково разстройство трудно се постигат резултати за по-дълъг период от време на терапия, може би години.

По-сложно е, когато детето не разбира. То не следва указания и не защото е непокорно, а защото не разбират какво му се говори. За него езика не означава нищо. Не обичат да им се чете, освен да им се покажат картини, защото всичко е въпрос на слушане на думи, които нямат смисъл без нагледност. Когато започне да разбира малко повече, детето повтаря въпроса, а не дава отговор, или дава неправилен такъв. Например, ако го попитаме „Искаш ли мляко”?, то може да отговори „Не!”, но след това да се разстрои, че не се поднася млякото, защото не може да разбере, че отговора „Не!” означава, че не го иска. Наложителна е дългогодишна работа за облекчаване на проблема.

Има родители, според които проблема е забавено езиково развитие, а всъщност детето е в беда – не разбира нищо за света около него.

На детето, което не разбира, не трябва да му се предлага много информация и очакванията да не са над реалистичните за постижение. Стъпка по стъпка, с много търпение се случват прекрасни неща.

Изследванията показват, че домашна среда, която осигурява много стимулация и взаимодействие между родител и дете, може да спомогнат за обучението на малко дете.
Ако имате притеснения за развитието на вашето дете във всяка област, разумно е да се търси професионална помощ и колкото по-рано , толкова по-добре.

Седем начина да се помогне на детето с езикови проблеми

1. Говорете ясно, естествено, и най-вече правилно - включва установяване на контакт с очите, говорете по лесен начин за разбиране и изговаряйте звуковете точно.
2. Наблюдавайте детето си за ушни инфекции. Ако подозирате, че детето ви има ушна инфекция, обадете се незабавно на вашия лекар. Временна лека загуба на слуха от ушна инфекция могат да забавят способността на детето да разбере езика и способността му да изговори думите ясно и правилно. Ако то има инфекция на ухото, не забравяйте да се обърнете обратно при лекар за проследяване, за да се уверите, че слуха му се е върнал към нормалното.
3. Правете модел на изречение по правилния начин, с малко думи. Ако детето ви изговори и една дума неправилно, в повечето случаи, е разумно да не се иска от детето да повтаря думата. (Разбира се, ако детето ви участва в логопедична терапия, следвайте инструкциите на логопеда). Въпреки, че много деца, които неправилно казват звукове имат добър слух но, те не са в състояние да правят разлика между правилно и неправилно звукопроизношение. Ето защо, давайте на детето си много възможности, за да чуете звука моделиран правилно. Повторете един звук и детето да го повтаря все по-силен и по-дълъг. Продължете да говорите и да направите правилната дума естествена част от разговора ви.

4. Давайте на детето си много възможности, за да чуе нарушените звукове как се произнасят правилно. Това ще направи по-лесно за него да чуе разликата между правилни и неправилни постановки на звукове, и така ще е по-лесно да произнесе правилно проблемния звук. Когато вие и вашето дете си взаимодействате, подчертавайте проблемния звук, като го казвате толкова често и отчетливо, колкото е възможно. Опитайте дейностите по-долу:

• Ако вашето дете има проблеми да каже звук / ф / :
Направете списък с любими (любимите си храни, животни, играчки и други).
• Ако вашето дете има проблеми със звуковете / к / и / г / :
Игра с коли в гараж.
Говорете за ключовете на вашия ключодържател.
Говорете за това, което може да се засади в градината.
• Ако детето ви има проблеми с произнасянето на звуковете / ш / и / щ /:
Говорете за различни видове предмети, обекти….
. Намерете пет неща, които можете да затворите например в кутия.
Качете вашето дете на една люлка и говорете за други неща, които можете да упражнявате.
5. Очаквате детето ви да говори ясно. Това е важно за вас да го насърчавате и се очаква детето да говори най-добре, което може. Бъдете търпеливи, и му кажете колко сте горди, когато то е в най-добрата си форма. Ако на детето задоволявате всички желания и нужди без да се налага да каже няколко звукове или думи, то най-вероятно, не получава много възможности за мотивация за упражнения.
6. Подгответе детето си за нови ситуации. Децата, които трябва да се „борят” да общуват често се чувстват самотни или неспокойни, особено когато са изправени пред неизвестното. Говорете с детето си за нова ситуация, пред която то може да бъде изправено. Упражнявайте думи, които то може да чуе или да каже в тази ситуация. Намерете книга за предстоящата ситуация, като пътуване до болницата, раждането на братче или сестриче или първия ден в детска градина/училище.

7. Информирайте другите за проблема на детето си. Разбира се, вие никога няма да позволите на никого да го дразни, смее или имитира грешките на речта на детето ви. Неофициално поговорете с предучилищния учител или детегледачка и обяснете своите трудности. Ако е възможно, предложете полезни идеи. Ако то има големи братя и сестри, говорете с тях и да привлечете тяхната помощ при моделиране на правилно звукопроизношение.
Намиране на професионална помощ
Ако имате притеснения за развитието на вашето дете във всяка област, тя винаги е разумно да се търси професионална помощ. А специалиста е обучен да направи оценка на езиковото и говорно развитие и да избере най-подходящата терапевтична програма.
Изследванията показват, че тези проблеми, ако останат непокътнати, може да доведе до проблеми в четенето и писането, както и до нарушения в когнитивното развитие. Премахването на ненужни притеснения за развитието на вашето дете, както и получаване на специализирана помощ, може да ви накара да се чувствате по-спокойни и да се наслаждавате на вече порасналото малко дете, което е достигнало своя най-голям потенциал.

Характеристика на логопедичната терапия с неговорящи деца (2-3г.)

Основната задача е разбирането и разширяването на пасивния речник. Положителна динамика се получава, когато се създаде специална ситуация (игра) с интересни за детето действия, при които то изживява силни емоционални състояния. Веселото настроение на детето допринася за произношението на отделни звукове и интонации. Тази положителна нагласа дава възможност да се насърчи детето да произнася звукове или звукосъчетания. Това са звуци на животни, на предмети от близката околна среда.
Първият етап е организацията на игровата ситуация.
За рационалното планиране и изграждане на логопедичната терапия е необходимо внимателно да се оцени умственото развитие на малкото дете – възприятие, внимание и памет, мислене, моторика и др. т.е. проведено е психологическо изследване на висшите психически функции на детето. Схемата на обследване се различава от класическата, поради ранната възраст на детето и тя включва наблюдение и достъпни тестови задачи.
Отсъствието на активна реч у малкото дете не позволява използването на словесни методи. Заниманията са във вид на игра, базирани върху способността да се имитира. Играейки, детето получава важна информация, усвоява речта, учи се да общува и да се договаря , също така получава възможност и да покаже своята собствена дейност.
В хода на играта терапевта наблюдава действията на детето, звукоподражанията и овладяването на информацията.
Най- важният момент в терапията е установяването на емоционален контакт между специалист и дете. Това до голяма степен зависи от организацията на играта и от емоционалното развитие на детето. Поради това е необходимо да се формира доверие и увереност, както и позитивна нагласа към занятията. Освен това терапевта насърчава и поощрява всяка дейност на детето – похвала, стимулиране за нови опити за говор. Това ще помогне да се избегнат придружаващите говорни нарушения психологически проблеми – нежелание да говори и страх от словото.
Освен това описаната схема на логопедична терапия трябва да се включва логопедичен масаж, дихателни упражнения, игри за развитие на фината моторика (подходящи са игри с пръсти и песнички с движения). Консултират се родителите как да общуват с детето у дома, какви упражнения да се повтарят и затвърдяват.

Научи ме да играя с теб!

Лесни игри, песни и прости съчетания – това са дейности, които ще помогнат за социално взаимодействие за малките и в предучилищна възраст деца с езиково закъснение. Подбрани според възрастта, интересни и вдъхновяващи възрастните да общуват с деца по начин, който да ги мотивира да играят заедно.
Социалното взаимодействие е в основата на развитието на езика. Дете, което не общува с връстници или други хора не е готово да разбира и използва повечето думи.
Когато детето направи съобщение – това е вече начало на социализиране. Когато съобщи „Искам да съм с теб“ – формира се основата, необходима, за да разбере и да използва езика. Постепенно показвайте на детето как да играе с вас и детето ще се научи да си взаимодействате.
Играейки с вас, то опознава света, развива своите сетива, социализира се. Важно е да се подберат играчки според възрастта и индивидуалността на детето. Някои развиват фината моторика, някои мисленето, вниманието, паметта, отношенията между хората, животни и начин на живот......и много други. Най-важното е да подкрепяте детето и да го насочвате.