Ходенето на пръсти при децата с аутизъм

Характерно за децата  с Разстройство от аутистичния спектър (РАС) е да  проявяват изключителни двигателни умения  в  дадена област,  докато в други да изпитват сериозни затруднения. 

Ходенето на пръсти е често срещано при деца с аутизъм на 3 год възраст или по- малки. При деца на 5 и над 5 годишна възраст ходенето на пръсти често се свързва с неврологична незрялост.

Много родители и специалисти не знаят как могат да помогнат на детето за да  спре да ходи на пръсти. Препоръчват се най- различни интервенции.

 При децата с аутизъм често присъстват  стереотипни двигателни движения, единият от които   ходенето на пръстите. Други предполагат, че ходенето по краката намалява свръхстимулацията в краката, която може да възникне в резултат на ходене по цялото краче.
Друга причина е Сензорно Интегративна Дисфункция - СИД

Физическиупражнения за разтягане на сухожилието, за да намали ходенето на пръсти, но тази интервенция не винаги дава успех.

При дисфункция на вестибуларната система,  често срещан проблем при детето с аутизъм  се проявява ходенето  на пръсти. 

Доброто равновесие на организма често се приема за даденост. Повечето хора не изпитват трудности да се разхождат по грапав път, да станат от леглото през нощта. Ако се наруши баланса, тези дейности могат да бъдат затруднени, уморителни и понякога и опасни. Благодарение на вестибуларната система човек може да осъществява нормална двигателна активност. Може да получава информация за това, какво положение заема главата и частите на тялото в пространството, в какво положение се намира главата спрямо тялото, какъв ъгъл сключват костите, които образуват дадена става.

Вестибуларната система е известна още като система на равновесието.


Ходенето на пръстите може да бъде пряко или косвено свързано с визуално-вестибуларен проблем. След проучване  на Melvin Kaplan, O.D. at the Center for Visual Management in Tarrytown, New York са  приложили  носенето  призматични лещи, ходенето на пръсти е било елиминирано за няколко секунди след като детето започна да носи призматични лещи. Призматичните лещи изместват полето на видимост на човека нагоре, надолу, наляво или надясно.
За разлика от други интервенции за аутизъм, промените в вниманието и поведението се наблюдават веднага след като лицето започне да носи лещите. Използването на призматични лещи е част от програма за "визуално обучение".

- При някои деца  се налага правенето на отливка на крака с цел разтягане на сухожилието. 
В повечето случаи отливката се прилага на всеки две седмици за общо 6 до 8 седмици.

 - Хирургична намеса 

 Важно е родителите да научат колкото е възможно повече за лечението на ходилата преди да изберат подходяща намеса за детето си. При вземането на решение за всяка трета

 - Упражнения - видео -
 https://www.youtube.com/watch?v=n2qTRCxSlYQ

- Ходене по сензорна пътека - 

- Ходене по наклонена повърхност

- Събиране на мъниста и топчета с пръстите на краката 

-  Масаж на ходилото с топка или масажор

- Катерене  по стена

- Препоръчва се носенето на по -тежки обувки, за зимния период  планински боти.
 Както и добавяне на допълнителна тежест върху обувката.
 Носенето на  тежка гривничка около глезена.

- Заравянето на краката в кофа с ориз

Какво е ехолалията?

Какво е ехолалията?

   Ехолалията е механично повтаряне на произнесени от друг човек думи веднага след произнасянето им или известно време след това. Тя се основава на способността да бъде запаметена и репродуцирана последователност от звукови сигнали.

   Няма единство по отношение на целта на това явление. Счита се обаче, че то изпълнява няколко функции, включително поддържане на разговор, общуване, самоуспокояване и репетиране на говор. Тази тенденция да се повтарят цели фрази, без да бъдат анализирани, може да се запази и с израстването, дори, когато вече има говор. 

 

 

   Много хора с аутизъм развиват говор, но за съжаление не всички деца с аутизъм развиват функционална реч. Най-честите аномалии на речта при тях са ехолалията, не традиционна употреба на думите, произнасяне на думи с необикновена интонация,  височина или артикулиране. Ехолалия има приблизително при 85% от децата с аутизъм, които развиват говор. Но дори, когато придобият по-сложна реч, за хората с аутизъм са типични по-слабите умения за водене на разговор.  Те често имат затруднения в разбирането и на невербални знаци, каквито са жестовете и  лицевият израз. Много от тях обаче се научават да общуват чрез карти с картинки, компютри, знаци и т.н.  

 

 

   Един от белезите на аутизма е забавянето или липсата на развитие на говор.  Много деца с аутизъм се водят първоначално за оценка именно поради загрижеността на родителите си от закъсняването на говора. Развитието на правилна и гъвкава реч преди пет годишна възраст е единственият прогностичен белег за позитивно развитие на състоянието. Децата с аутизъм имат по-често ехолалия от всички останали деца, вкл. такива с други проблеми в развитието.

Непосредствена ехолалия

   Непосредствената ехолалия е като “почукване” върху краткосрочната слухова памет на човека. Някога тази форма на ехолалия бе дефинирана като безсмислено повтаряне на една или няколко думи, произнесени току що от друг човек. Изследователите са установили ясни доказателства, че непосредствената ехолалия често се използва за насочена комуникация. Дете, което отговаря на въпроса, “Искаш ли кексче?” с “Искаш ли кексче?” може да иска, а може и да не иска кексче. Това е озадачаващият свят на непосредствената ехолалия за родителя или учителя. 

   Непосредствената ехолалия може да се използва без никаква цел, но за отделния човек може да има и съвсем определена цел. Тя може да се използва  за започване или поддържане на взаимодействие. Доброто познаване на човека е ключът за разбиране на специфичната употреба на непосредствената ехолалия. Тези от хората с аутизъм, които говорят, често използват езика по необичаен начин. Някои изглежда са неспособни да комбинират думите в смислени изречения. Други повтарят една и съща фраза, независимо от ситуацията или произнасят само отделни думи.  

 

Отложена ехолалия

   Отложената ехолалия се дефинира като повтаряне на фрази с известно закъснение или след време.  Хората с аутизъм повтарят  TV реклами, любими фрази от филми или забележки, отправени им от родителя. Отложената ехолалия “почуква” върху дългосрочната слухова памет и поради това може би представлява различен феномен от непосредствената ехолалия. Тъй като може да включва рецитиране на дълги текстове, тя често се счита за белег на почти гениален интелект. Това може да е така и да не е така.

   Отложената ехолалия може да бъде или да не бъде интерактивна и да се използва без никаква цел или със специфична цел.  Ключ за разбирането й е познаването на ежедневното поведение на индивида и неговите говорни особености.  

 

Ехолалични стереотипи

   Обикновеният стереотип на човека с аутизъм е, че той или тя живее в собствен свят.  Ехолалията е един от тези, лесно установими симптоми, които са така странно различни от това, което наричаме “нормално”.  Но, когато се вгледаме в комуникативната природа на тяхната ехолалия, стереотипът започва да губи правдоподобността си.  Хората с аутизъм взаимодействат и комуникират, но по различни начини от нашите. Повечето деца използват ехолалията като нормален начин за усвояване на езика.  Те “бъблят” ритмично, с което всъщност имитират нашия език. По-късно те копират звуците, думите и евентуално фрази и изречения, чути от възрастните и ги използват във специфичен, репетативен контекст. 

Gestalt език

Формата “gestalt” на езика се описва като организирани цялости, представляващи нещо повече от сумата от отделните им съставки. Усвояването на езика в неговата форма “gestalt” означава езикът да се научи повече на блокове, отколкото да се научи смисъла на отделните звукове или думи. Например “мама” добива значението  “мама” поради включване на целия опит на индивида: мириса на мама, къщата, където живее мама, очертанията на мама, гласа на мама и т.н.   Някога ехолалията бе считана за неуместно поведение при хората с аутизъм, което трябва да се елиминира. Днес обаче изследователите виждат в нея  РАЗВОЕН ФЕНОМЕН, ВЪЗНИКВАЩ ПРИ НОРМАЛНОТО КОГНИТИВНО И ЛИНГВИСТИЧНО СЪЗРЯВАНЕ.   

   Някои изследователи считат, че езикът при аутистите се появява на стадии, но тези стадии не са истински маркери на достиженията, а по-скоро ни помагат да видим  прогреса от ехолалично учене към употреба на езика. Придобиването на език “Gestalt” не се развива просто така при аутистите. Той не е “short cut” към езика Придобиването на език “Gestalt” става чрез мислене “gestalt” или информационна обработка “gestalt”. Един начин да се опише този процес е мисленето в картини. Хората с аутизъм мислят и учат различно. Именно в това е причината за развитие на ехолалията.

   Хората с аутизъм могат да имат много способности като прекрасна механична памет за зрителна и слухова информация и перфекционизъм при изпълнението на задачи, изискващи визуална пространствена оценка.

 

 

 Разбиране на ехолалията

    Ехолалията не е нещо, което е вероятно ние да сме засилили у детето с аутизъм. Счита се, че с най-голяма вероятност тя е специална компенсация за аутистичните деца. Тя им дава възможност да си отбелязват наистина какво казват другите.  Много деца с аутизъм стават истински експерти не само по отношение на съдържанието на казаното от другите, но и на гласа, интонацията и маниера на изричането му.   Стойността на ехолалията за аутиста е, че той си създава резерв от информация, с която после си служи, когато си припомня събитието.   

   Наличието на ехолалия в действително е ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗНАК при хората с аутизъм. Тя е важен ПРЕДВЕСТНИК за бъдещото развитие на езика. Установено е, че деца, които са имали ехолалия, по-късно развиват добър говор, независимо от това дали са получили или не интензивно “езиково” обучение. Ехолалията е една от фазите на нормалното развитие на езика. Продължителната ехолалия показва, че индивидът с аутизъм е “зациклил” за известно време на едно ниво от развитието на езика, но ще го преодолее и ще развие по-нормален говор. Деца, които са били някога “неми” и след това са развили добра реч, неминуемо са минали през стадия на ехолалия

   Въпреки ползата от ехолалията за аутистичното дете, тя може да е пречка за неговото социално взаимодействие и обучението му. Поради това повечето изследователи акцентират върху подпомагане на аутистичните деца за преминаване към по-креативна форма на езика. Ехолалията е функционална стъпало в когнитивното и езиково развитие на аутистичното дете, но може да бъде дразнеща за самите тях, семействата и учителите им.  

Превод : Констанца