Мелтдауни (емоционални сривове): предотвратяване и овладяване

Повечето пъти, когато децата с ASD (разстройства от аутистичния спектър) имат „мелтдаун”, то е в отговор на неочаквана промяна в нещо рутинно или прекъсване по време на нещо, което много харесват. Ако наблюдавате поведението на телевизионния инспектор Ейдриън Монк, ще научите повече за това, защо вашето дете прави това, което прави. Няма едно единствено средство срещу тантрумите (емоционални изригвания), агресията или самонараняването при ASD.  За да се редуцират проблемите, трябва да се определи какво кара детето да се държи по този начин. Подходите за промяна на поведението при тези нарушения зависят от разкриването на причините им.

Често “мелтдауните”, агресията и самонараняването при децата с  ASD карат възрастните да спрат да искат или да изискват от детето нещото, довело до това поведение.  С други думи, възрастните се опитват да се спасят или да избегнат ситуация, която не харесват или не разбират или за която не разполагат с механизъм за справяне. Решението зависи от причината. Ето какво препоръчваме според причините:

1.Детето може да не разбира какво в действителност му казвате
a. Учете го на по-адекватна рецептивна комуникация
b. Учете го на начин да поиска помощ
c. Използвайте повече визуални, отколкото вербални искания към него, например показвайте му визуален график на събитията


2.Детето може да няма умения да изпълни нещо, което се иска от него или да му е много трудно да го направи (напр. „обуй си обувките”)
a. Учете го на начин да поиска помощ
b.Учете го по мъничко, стъпка по стъпка на уменията да прави нещата, които искате от него. Използвайте много окуражавания (награди) за всяко малко постижение


3.Искането на възрастния може да е направено във време, когато детето се занимава с нещо рутинно, предпочитано от него   (напр. играе на видео игра,  върти предмети или други повтарящи се рутинни любими негови действия)
a. Изчакайте да спре да прави това преди да му поискате да направи нещо.
b. Предупредете го 10 секунди преди да поискате това, което сте намислили. Бройте до 5, като свивате пръстите на ръката си един след друг. (по 2 секунди на пръст). Когато свиете и последния пръст кажете:  "Сега отиваме..." Някои хора използват часовник, който сигнализира с промяна на цвета, когато детето трябва да спре да върши нещо и да започне да върши поисканото от него нещо.
c. Споразумейте се
C1. Предложете взаимодействие, напр. „аз ще направя едно/един път, после ти едно/един път.
C2. „Хайде този път го направи така, а другия път по твоя начин.”
C3. Кажете на детето, че ще се върне към любимото си занимание след като направи това, което искате от него.
d. Опитайте се да искате от детето да направи нещо само преди (напр. преди хранене) да се е заловило с любимото му занимание (гледане на предпочитано видео)

4.Детето няма способност да помоли да направи по-късно исканото от него нещо.
a. Учете го как да поиска „по-късно” с думи, жест или с карта (напр. на часовник)
b. Винаги се съгласявайте с отлагане и след това внимателно се върнете към искането си.
c. Щедро хвалете и награждавайте детето, когато се залови с това, което сте поискали от него и сте се съгласили да се отложи за малко  "Добре го правиш, ти си ми помощник и т.н.”

Някои “мелтдауни” се поддържат от вниманието на родителите. Запомнете, че хокането и негативното отношение са също израз на внимание.  

Няма едно единствено решение

Родителите и учителите често питат, кое е най-доброто лечение или поведенческо третиране на мелтдауните. Нашият опит ни е научил, че няма едно единствено най-добро третиране. Разрешаването на проблема изисква разбиране на причините за емоционалните изблици и методично обучение за липсващите умения  или смяна на условията, които ги предизвикват. Някои лекарства могат да помогнат, но рядко само те са в състояние да решат проблема.

ПУБЛИЧНИТЕ МЕЛТДАУНИ

Майка на дете с аутизъм казва, че е „умирала хиляди пъти”, докато хората около нея в голям магазин, се били втренчили неодобрително в дъщеря й, която лежала на пода, крещяла,  ритала и се държала така, все едно идвал краят на света.

Публичните мелтдауни са особено трудни по няколко причини. Най-очевидната е тази, че  крещенето и мятането на вашето дете предизвиква нежелано внимание към него и вас. Второ, вие си мислите, че ще сте в състояние да го укротите, но не успявате. Трето, подозирате, че сте направили нещо погрешно и то е причина за ставащото.  И накрая, вие чувствате, че хората ви мислят за лош родител, защото сте разглезили детето си, вместо да го стегнете, както се полага.

Правила за прекарване навън

• Не извеждайте детето по времето за сън

• Не оставайте твърде дълго време навън. Обикновено един час е достатъчно.

• Преди да излезете от дома, за да отидете в първия магазин, кажете на детето: „Никакъв плач днес. Ако не плачеш, когато излезем от магазина ще получиш … (любима напитка или лакомство).

• Ако детето може да чете, направете списък на местата, които искате да посетите в точния ред. Ако не може да чете, направете картинен график, като свалите картинки от интернет и ги подредите една след друга в пластмасов „джоб”.

• Когато свършите с пазаруването в един магазин и предстои да се придвижите към друг, попитайте детето си, кой следва според графика.  Идеята е детето да е ангажирано и да има чувството, че има някакъв контрол върху вземането на решение.

• Когато пазарувате в супермаркет или магазин с промоции, планирайте предварително откъде ще минете, като оставите отдела за играчки или бонбони накрая, непосредствено преди да отидете да плащате. Това се отнася и за други „рискови” сектори в магазина.  

• Планирайте чести почивки за хапване или тичане в мястото, определено за това или в центъра за игра на магазина.

• Давайте възможност на детето от време на време да си избере плод или плодов фреш по време на почивките.

Какво да правите, когато все пак детето изпадне в мелтдаун?

Закарайте количката си до  пулта на службата за подпомагане и кажете на служителя, че трябва да излезете от магазина за няколко минути и ще се върнете да платите. Може да се наложи да покажете личната си карта. Оставете количката при служителя, вдигнете детето и го отнесете до колата си. (Сложете го на задната седалка и му поставете колана.   Седнете на шофьорското място, вземете вестник и се направете, че четете, без да казвате нито дума на детето.  Не се изкушавайте да го заплашвате или утешавате ласкаво! Не му обещавайте почерпка, ако спре да плаче!  Това е голяма грешка.  Когато спре да се тръшка, му кажете, че трябва да се върнете в магазина да платите, да си вземете покупките и се прибирате у дома.  И никакви почерпки днес!