неделя, 6 юни 2021 г.

Вашето дете все още ли не е проговорило ?


 Вашето дете все още ли не е проговорило ?



Важно е да се знае, че ако детето е на 1,5- 2 годишна възраст, а в речта му не са се появили смислени целенасочени думи то това е причина родителите да потърсят помощ от специалисти.

Обикновено децата около 2,5 год овладяват и използват простата фраза, като “Мамо дай”,  “ Дай вода” , “Мамо тръгвай”, “Тате ела” и тн, някои от децата на тази възраст общуват вече с изречения  от 3-4 думи.

В активния речник имат ~200—600 думи.

⁉️Е, защо детето ни не проговаря? ⁉️

🔻Ще посоча само някои основни възможни причини:

🔺намален слух

🔺нарушения и аномалии в структурата на артикулационния апарат

🔺нарушение в  мускулния  тонус / хипотонус, хипертонус, смесен тип/ 

🔺трудности (невъзможност) за извършване на целенасочени движения и / или последователни движения (превключване) от органите на артикулация - Апраксия 

🔺невъзможността да се прави разлика между неречевите шумове и / или звуковете на речта

🔺невъзможността (нарушението) на възприемане и обработка на акустичния сигнал;  

🔺намаляване на нивото на разбиране на речта, адресирано до детето;  

🔺ниско ниво на когнитивно развитие;  

🔺нарушение на сферата на игрална дейност;  

🔺нарушение на комуникативното развитие;  

🔺нарушения на емоционалната и волевата сфера;  

🔺липса на комуникация

🔺свръхзащита - прекалено обгрижване от родителите

🔺речеви негативизъм и др.

Може да има няколко причини за забавянето на речта или може би една.

Горните причини са в основата и дават възможност на логопеда да постави заключение и да направи правилен корекционен, терапевтичен план за работа.

Само лекар може да постави и определи диагнозата/ детски психиатър, УНГ / аудиуграма - БЕРА/ и детски невролог.

Логопедът извършва терапията.

неделя, 6 май 2018 г.

Ходенето на пръсти при децата с аутизъм




Характерно за децата  с Разстройство от аутистичния спектър (РАС) е да  проявяват изключителни двигателни умения  в  дадена област,  докато в други да изпитват сериозни затруднения. 

Ходенето на пръсти е често срещано при деца с аутизъм на 3 год възраст или по- малки. При деца на 5 и над 5 годишна възраст ходенето на пръсти често се свързва с неврологична незрялост.

Много родители и специалисти не знаят как могат да помогнат на детето за да  спре да ходи на пръсти. Препоръчват се най- различни интервенции.

 При децата с аутизъм често присъстват  стереотипни двигателни движения, единият от които   ходенето на пръстите. Други предполагат, че ходенето по краката намалява свръхстимулацията в краката, която може да възникне в резултат на ходене по цялото краче.
Друга причина е Сензорно Интегративна Дисфункция - СИД

Физическиупражнения за разтягане на сухожилието, за да намали ходенето на пръсти, но тази интервенция не винаги дава успех.

При дисфункция на вестибуларната система,  често срещан проблем при детето с аутизъм  се проявява ходенето  на пръсти. 

Доброто равновесие на организма често се приема за даденост. Повечето хора не изпитват трудности да се разхождат по грапав път, да станат от леглото през нощта. Ако се наруши баланса, тези дейности могат да бъдат затруднени, уморителни и понякога и опасни. Благодарение на вестибуларната система човек може да осъществява нормална двигателна активност. Може да получава информация за това, какво положение заема главата и частите на тялото в пространството, в какво положение се намира главата спрямо тялото, какъв ъгъл сключват костите, които образуват дадена става.

Вестибуларната система е известна още като система на равновесието.


Ходенето на пръстите може да бъде пряко или косвено свързано с визуално-вестибуларен проблем. След проучване  на Melvin Kaplan, O.D. at the Center for Visual Management in Tarrytown, New York са  приложили  носенето  призматични лещи, ходенето на пръсти е било елиминирано за няколко секунди след като детето започна да носи призматични лещи. Призматичните лещи изместват полето на видимост на човека нагоре, надолу, наляво или надясно.
За разлика от други интервенции за аутизъм, промените в вниманието и поведението се наблюдават веднага след като лицето започне да носи лещите. Използването на призматични лещи е част от програма за "визуално обучение".


- При някои деца  се налага правенето на отливка на крака с цел разтягане на сухожилието. 
В повечето случаи отливката се прилага на всеки две седмици за общо 6 до 8 седмици.


 - Хирургична намеса 

 Важно е родителите да научат колкото е възможно повече за лечението на ходилата преди да изберат подходяща намеса за детето си. При вземането на решение за всяка трета

 - Упражнения - видео -
 https://www.youtube.com/watch?v=n2qTRCxSlYQ









- Ходене по сензорна пътека - 


- Ходене по наклонена повърхност

- Събиране на мъниста и топчета с пръстите на краката 



-  Масаж на ходилото с топка или масажор
- Катерене  по стена





- Препоръчва се носенето на по -тежки обувки, за зимния период  планински боти.
 Както и добавяне на допълнителна тежест върху обувката.
 Носенето на  тежка гривничка около глезена.





- Заравянето на краката в кофа с ориз





сряда, 31 януари 2018 г.

Какво е ехолалията?

Какво е ехолалията?


   Ехолалията е механично повтаряне на произнесени от друг човек думи веднага след произнасянето им или известно време след това. Тя се основава на способността да бъде запаметена и репродуцирана последователност от звукови сигнали.

   Няма единство по отношение на целта на това явление. Счита се обаче, че то изпълнява няколко функции, включително поддържане на разговор, общуване, самоуспокояване и репетиране на говор. Тази тенденция да се повтарят цели фрази, без да бъдат анализирани, може да се запази и с израстването, дори, когато вече има говор. 

 

 

   Много хора с аутизъм развиват говор, но за съжаление не всички деца с аутизъм развиват функционална реч. Най-честите аномалии на речта при тях са ехолалията, не традиционна употреба на думите, произнасяне на думи с необикновена интонация,  височина или артикулиране. Ехолалия има приблизително при 85% от децата с аутизъм, които развиват говор. Но дори, когато придобият по-сложна реч, за хората с аутизъм са типични по-слабите умения за водене на разговор.  Те често имат затруднения в разбирането и на невербални знаци, каквито са жестовете и  лицевият израз. Много от тях обаче се научават да общуват чрез карти с картинки, компютри, знаци и т.н.  

 

 

   Един от белезите на аутизма е забавянето или липсата на развитие на говор.  Много деца с аутизъм се водят първоначално за оценка именно поради загрижеността на родителите си от закъсняването на говора. Развитието на правилна и гъвкава реч преди пет годишна възраст е единственият прогностичен белег за позитивно развитие на състоянието. Децата с аутизъм имат по-често ехолалия от всички останали деца, вкл. такива с други проблеми в развитието.


Непосредствена ехолалия


   Непосредствената ехолалия е като “почукване” върху краткосрочната слухова памет на човека. Някога тази форма на ехолалия бе дефинирана като безсмислено повтаряне на една или няколко думи, произнесени току що от друг човек. Изследователите са установили ясни доказателства, че непосредствената ехолалия често се използва за насочена комуникация. Дете, което отговаря на въпроса, “Искаш ли кексче?” с “Искаш ли кексче?” може да иска, а може и да не иска кексче. Това е озадачаващият свят на непосредствената ехолалия за родителя или учителя. 

   Непосредствената ехолалия може да се използва без никаква цел, но за отделния човек може да има и съвсем определена цел. Тя може да се използва  за започване или поддържане на взаимодействие. Доброто познаване на човека е ключът за разбиране на специфичната употреба на непосредствената ехолалия. Тези от хората с аутизъм, които говорят, често използват езика по необичаен начин. Някои изглежда са неспособни да комбинират думите в смислени изречения. Други повтарят една и съща фраза, независимо от ситуацията или произнасят само отделни думи.  

 


Отложена ехолалия


   Отложената ехолалия се дефинира като повтаряне на фрази с известно закъснение или след време.  Хората с аутизъм повтарят  TV реклами, любими фрази от филми или забележки, отправени им от родителя. Отложената ехолалия “почуква” върху дългосрочната слухова памет и поради това може би представлява различен феномен от непосредствената ехолалия. Тъй като може да включва рецитиране на дълги текстове, тя често се счита за белег на почти гениален интелект. Това може да е така и да не е така.

   Отложената ехолалия може да бъде или да не бъде интерактивна и да се използва без никаква цел или със специфична цел.  Ключ за разбирането й е познаването на ежедневното поведение на индивида и неговите говорни особености.  

 


Ехолалични стереотипи


   Обикновеният стереотип на човека с аутизъм е, че той или тя живее в собствен свят.  Ехолалията е един от тези, лесно установими симптоми, които са така странно различни от това, което наричаме “нормално”.  Но, когато се вгледаме в комуникативната природа на тяхната ехолалия, стереотипът започва да губи правдоподобността си.  Хората с аутизъм взаимодействат и комуникират, но по различни начини от нашите. Повечето деца използват ехолалията като нормален начин за усвояване на езика.  Те “бъблят” ритмично, с което всъщност имитират нашия език. По-късно те копират звуците, думите и евентуално фрази и изречения, чути от възрастните и ги използват във специфичен, репетативен контекст. 


Gestalt език


Формата “gestalt” на езика се описва като организирани цялости, представляващи нещо повече от сумата от отделните им съставки. Усвояването на езика в неговата форма “gestalt” означава езикът да се научи повече на блокове, отколкото да се научи смисъла на отделните звукове или думи. Например “мама” добива значението  “мама” поради включване на целия опит на индивида: мириса на мама, къщата, където живее мама, очертанията на мама, гласа на мама и т.н.   Някога ехолалията бе считана за неуместно поведение при хората с аутизъм, което трябва да се елиминира. Днес обаче изследователите виждат в нея  РАЗВОЕН ФЕНОМЕН, ВЪЗНИКВАЩ ПРИ НОРМАЛНОТО КОГНИТИВНО И ЛИНГВИСТИЧНО СЪЗРЯВАНЕ.   

   Някои изследователи считат, че езикът при аутистите се появява на стадии, но тези стадии не са истински маркери на достиженията, а по-скоро ни помагат да видим  прогреса от ехолалично учене към употреба на езика. Придобиването на език “Gestalt” не се развива просто така при аутистите. Той не е “short cut” към езика Придобиването на език “Gestalt” става чрез мислене “gestalt” или информационна обработка “gestalt”. Един начин да се опише този процес е мисленето в картини. Хората с аутизъм мислят и учат различно. Именно в това е причината за развитие на ехолалията.

   Хората с аутизъм могат да имат много способности като прекрасна механична памет за зрителна и слухова информация и перфекционизъм при изпълнението на задачи, изискващи визуална пространствена оценка.

 

 


 Разбиране на ехолалията


    Ехолалията не е нещо, което е вероятно ние да сме засилили у детето с аутизъм. Счита се, че с най-голяма вероятност тя е специална компенсация за аутистичните деца. Тя им дава възможност да си отбелязват наистина какво казват другите.  Много деца с аутизъм стават истински експерти не само по отношение на съдържанието на казаното от другите, но и на гласа, интонацията и маниера на изричането му.   Стойността на ехолалията за аутиста е, че той си създава резерв от информация, с която после си служи, когато си припомня събитието.   

   Наличието на ехолалия в действително е ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗНАК при хората с аутизъм. Тя е важен ПРЕДВЕСТНИК за бъдещото развитие на езика. Установено е, че деца, които са имали ехолалия, по-късно развиват добър говор, независимо от това дали са получили или не интензивно “езиково” обучение. Ехолалията е една от фазите на нормалното развитие на езика. Продължителната ехолалия показва, че индивидът с аутизъм е “зациклил” за известно време на едно ниво от развитието на езика, но ще го преодолее и ще развие по-нормален говор. Деца, които са били някога “неми” и след това са развили добра реч, неминуемо са минали през стадия на ехолалия

   Въпреки ползата от ехолалията за аутистичното дете, тя може да е пречка за неговото социално взаимодействие и обучението му. Поради това повечето изследователи акцентират върху подпомагане на аутистичните деца за преминаване към по-креативна форма на езика. Ехолалията е функционална стъпало в когнитивното и езиково развитие на аутистичното дете, но може да бъде дразнеща за самите тях, семействата и учителите им.  



Превод : Констанца

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Какво е Oral Placement Therapy - Толк Тулс Терапия ?


Какво е Oral Placement Therapy?

Орал Плейсмент Терапи, използва комбинация от: (1) слухова стимулация, (2) визуална стимулация и (3) тактилна стимулация на устата, за да се подобри яснотата на говора. OPT е важно допълнение към традиционните методи за терапия на пациенти с дефицит при позиция и движения при говор. 

Това е тактилна, уникална техника на преподаване, която придружава традиционната терапия. Традиционната терапия е предимно слухова и визуална. 

Пaциентите с моторни и / или сензорни увреждания се нуждаят от тактилни  и приоцептивни компоненти, защото речта е тактилен акт на действие. 

OPT се използва за подобряване на артикулацията, позицията(дисоциация, степенуване и посоката на движение), стабилността и мускулната памет; всичко това е необходимо за развитието на яснотата на речта. 






Кои са засегнатите пациенти? 

OPT може да се използва за клиенти с различни възрасти и нива на умения. Тя може да бъде включена в програмните планове за много типове разстройства на говора (напр. Дизартрия, говорна апраксия, разтройства на плавността, както и пациенти с леки до дълбоки нива на загуба на слуха). 

Много от клиентите, които се нуждаят от тези техники, често са получавали традиционно слухова и визуална терапия, базирана на това да улесняват речта в продължение на няколко години с минимален успех. 

Никой не е виновен за трудността на пациента, да се научи да продуцира целеви, речеви звукове. 



Традиционната говорна терапия не е била ефективна за тези пациенти, тъй като може да има и разстройство на движението или позицията. Така че, преди въвеждане на която и да е от техниките на OPT,моторните функции на пациента, отговарящи за реч и хранене трябва да бъдат много внимателно оценени.

КАК РАБОТИ? ОПТ 

ОПТ  изучава оралното разположение на структурите, които не могат да произвеждат или имитират речеви звуци, използвайки традиционни слухови или визуални методи. 

За тези клиенти е от решаващо значение да се разшири производството на реч ,звуковата продукция на фонеми и други подобни орални движения, които клиентът вече може да произвежда. 

Ако пациента може да произвежда целенасочена реч, като използва традиционни визулани и слухови методи,говорната терапия може да прогресира по по-типичен начин. 



ОПТ е само малка част от подробна говорно-езикова програма и не трябва да се извърва самостоятелно.Дейностите са внимателно подбрани, за да стимулират съитете движения, използвани при целенасочено производство на реч. 

Те могат да се направят за 15 минути, и могат да бъдат използвани за пренасочване на вниманието и концентрацията от гледна точка на сетивната

Какво е ПРОМПТ ?







ПРОМПТ е съкращение (абревиатура) за начини за реструктуриране на орално  моторни фонетични проблеми. Техниката е тактилно-кинетичен подход, който използва допира до артикулационния апарат (устни, език и челюст) на  пациента, за да може да го навигира  през артикулирането на дадена дума, фраза или изречение. Техниката ПРОМПТ  изгражда моторен контрол и развитие  на правилни орално моторни движения,  докато се  елиминират неправилните и ненужни  мускулни движения. Такива например са увисване на челюстта и неправилно устно окръгляне. Терапевтите започват да помагат на пациентите в произнасянето на определени фонеми. Фонемата е най-малката част на звука в речта. Например, звукът „к“ в думата куче е една фонема, „у“ е друга, „ч“ е трета и т.н. Всяка фонема изисква различни съкращения и отпускания на мускула както и различни движения на челюстта, езика, устните, врата и гърдите, за да бъде произнесена. Всички тези неща трябва да се случат с правилното време  и последователност, за да се произнесе една фонема правилно. Опитите на логопеда са да научи мускулите на пациента да произнесат правилно една фонема, стимулирайки всички тези чрез докосване. Упражняването е изключително трудно поради факта, че в изговарянето са включени над 100 мускула. ПРОМПТ е подходяща за голяма група от комуникативни  проблеми. Най-често срещаните са орално моторни нарушения, артикулационни или невербални деца. Много пациенти с афазия, апраксия, диспраксия, дизартрия, ГРР, ДЦП, придобити в следствие на увреждане нарушения, аутистичен спектър и др са имали много благоприятно развитие след провеждане на тази терапия. Оценка от такъв специалист е единственият начин да се установи дали пациентът е подходящ за тази терапия.

неделя, 4 юни 2017 г.

ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ DSM V









DSM-5 Диагностични критерии

Autism Speaks” има удоволствието да предостави пълния текст на диагностичните критерии за разстройство от аутистичния спектър (ASD) и свързаната с него диагноза на социално разстройство на комуникацията  (SCD), както са публикувани в петото издание на „Диагностичен и статистически наръчник на Менталните разстройства” (DSM-5). От месец май на 2013г. психолозите и психиатрите ще използват тези критерии при оценка  на индивидите с тези разстройства на развитието. В този контекст можете да видите всички наши коментари за DSM-5 тук





Социално (прагматично) разстройство на комуникацията 315.39 (F80.89)

 

Диагностични критерии
A.      Персистиращи трудности при социалната употреба на вербална и невербална комуникация, манифестиращи се с всички тези:  
1.       Дефицити при използване на комуникацията за социални цели като например поздравяване и споделяне на информация по подходящ начин за социалния контекст. 
2.       Нарушение на способността за промяна в комуникацията в съответствие с контекста или нуждите на слушателя като например говорене по различен начин в класната стая и на игрището, говорене по различен начин на дете и на възрастен и избягване употребата на твърде официален език.
3.       Трудности при спазване на правилата за водене на разговор, като редуване в разговора и разказването на случки, използване на други думи, когато не е разбран и познания как да използва вербалните и невербалните сигнали за регулиране на взаимодействието.
4.       Трудности в разбирането на неща, които не са казани съвсем конкретно (напр. изискват подразбиране) и не са употребени в буквален смисъл или са двусмислени (напр. идиоми, хумор, метафори, множество значения, чиято интерпретация зависи от контекста).
B.      Тези дефицити поотделно или в комбинация водят до функционални ограничения в ефективността на комуникациите, социалното участие, социалните взаимоотношения, постиженията в обучението или изпълнението на работата.   
C.      Началото на симптомите е в ранния период от развитието (но дефицитите могат да не се проявят напълно докато изискванията на социалната комуникация не надхвърлят ограничения капацитет.)
D.      Симптомите не се дължат на други медицински или неврологични състояния или на ниска способност за структуриране на думите и граматиката и не се обясняват по-добре с разстройство от аутистичния спектър, интелектуално затруднение (разстройство на интелектуалното развитие), общо забавяне на развитието и друго ментално нарушение.  
   

Разстройство от аутистичния спектър           299.00 (F84.0)

 

Диагностични критерии
A.      Персистиращи дефицити в социалната комуникация и социалното взаимодействие в множество контексти, проявяващи се в момента или налични в анамнезата (примерите по-долу са за илюстрация, а не изчерпателни):
            1.       Дефицити в социално-емоционалната реципрочност, вариращи от абнормен социален подход и липса на нормален диалог, през оскъдно споделяне на интереси, емоции, чувства и откликване до липса на иницииране или отговор на покана за социално взаимодействие.

            2       Дефицити в невербалните прояви на комуникация, използвани за социално взаимодействие, вариращи от зле интегрирано вербално и невербално общуване, през аномалии в очния контакт и „езика на тялото” или дефицит в разбирането и използването на жестове до пълна липса на изражение на лицето и невербална комуникация.   

              3.       Дефицити в развитието, поддържането и разбирането на взаимоотношения вариращи от трудности в приспособяване на поведението така, че да съответства на различни социални ситуации през трудности в споделяне на въображаеми игри или при създаване на приятелства до очевидна липса на интерес към връстниците.   

Определете
 тежестта в момента:
Определянето на тежестта се основава на нарушенията в социалната комуникация и ограничените повтарящи се поведенчески прояви (виж Таблица 2).
B.      Ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности, проявяващи се с поне две от следните в момента или налични в анамнезата (примерите по-долу са за илюстрация, а не изчерпателни):
1.       Стереотипни или повтарящи се движения, реч или използване на предмети (например, прости двигателни стереотипии, подреждане на играчки в редица или пляскане по предмети, ехолалия, или идиосинкратични фрази).
 
2.       Настояване за неизменност, непреклонно придържане към рутини или ритуализирани модели на  вербално и невербално поведение  (например, крайно силно разстройване от малки промени, съпротивление към промените, ригиден модел на мислене, ритуали за поздравяване, необходимост за минаване по един и същи път или ядене на едни и същи храни всеки ден).

3.       Силно ограничени, фиксирани интереси, които са абнормни по интензивност или фокусиране  (например, силна привързаност или обсебване от необикновени предмети, изключително фиксирани граници или постоянство на интересите) 

4.       Хипер- или хипореактивност  към сензорни усещания или необикновен интерес към сензорни аспекти на средата (като очевидно безразличие към болка/топлина/студ, враждебен отговор към специфични звуци или тъкани,  силни миризми или докосване до предмети, омагьосване от светлини или движения) 

Определете тежестта в момента:
Определянето на тежестта се основава на нарушенията в социалната комуникация и ограничените повтарящи се поведенчески прояви (виж Таблица 2).
C.      Симптомите трябва да са налице в ранния период на развитие (но е възможно да не са напълно проявени докато социалните изисквания не надхвърлят ограничените възможности или могат да са маскирани от заучени по-късно стратегии).

D.     Симптомите причиняват клинично значимо нарушение на социалните, професионалните и други важни области на функциониране.

E.       Тези нарушения не могат да се обяснят по-добре с интелектуални затруднения, свързани с разстройство в развитието на интелекта или цялостно забавяне на развитието. Интелектуалните затруднения са чести при разстройството от аутистичния спектър. За да се направи заключение, че има коморбидност между тях, е необходимо социалната комуникация да бъде под тази, очаквана при цялостно забавяне на развитието.   
Забележка: Индивиди с уточнени по DSM-IV диагнози:  „Аутистично разстройство”, „Разстройство на Аспергер„ и „PDD-NOS получават диагноза „Разстройство от аутистичния спектър”. Индивиди, които имат забележими дефицити в социалната комуникация, но симптомите им не отговарят на критериите за разстройство от аутистичния спектър, трябва да бъдат оценени за „Социално (прагматично) разстройство на комуникацията”.  
Направете уточнение:

   Дали има или не придружаващо интелектуално затруднение
   Дали има или не придружаващо езиково затруднение
   Дали е свързано с известно медицинско или генетично състояние или фактор от околната среда
(
Забележка за кодирането: Използвайте допълнителен код за свързано медицинско или генетично състояние.) 
   (Забележка за кодирането: Използвайте допълнителен код (-ове) за свързани разстройства на неврологичното развитие, ментални и поведенчески разстройства.)  
   При кататония (се обърнете към критериите за кататония, свързана с други ментални разстройства, дефиниция на стр.  119-120)
   (Забележка за кодирането: За коморбидност използвайте допълнителен код 293.89 [F06.1], означаващ кататония, свързана с разстройство от аутистичния спектър.)
Таблица 2  Нива на тежест при „Разстройство от аутистичния спектър”
Ниво на тежест
Социална комуникация
Ограничени, повтарящи се поведенчески прояви

Ниво 3

"Изискващо
много съществена подкрепа
Тежки дефицити в уменията за вербална и невербална комуникация, които водят до тежко нарушаване на функционирането, много ограничено иницииране на социално взаимодействие и минимален отговор към опит за социален контакт от страна на друг. Такъв човек има малко разбираеми думи; рядко инициира взаимодействие и когато го направи, използва необикновени подходи и го прави се само за някаква своя необходимост; отговаря само на много директни социални подходи.  
 Липса на гъвкавост в             поведението, изключителна трудност за справяне с промени, ограничени/ повтарящи се поведенчески прояви, които нарушават забележимо     функционирането  във всички    сфери.
   Силно разстройване/ трудно променяне на фокуса на действие.





Ниво 2


"Изискващо
съществена подкрепа
Изразени дефицити  в уменията за вербална и невербална социална комуникация.  Нарушението в социалната комуникация е видимо дори при налична подкрепа. Ограничено иницииране на социално взаимодействие и малък или абнормен отговор на опити за социални контакти от страна на други. Такъв човек си служи с прости изречения, взаимодействието му се изразява в ограничени специални интереси, а невербалната му комуникация е  определено особена.
Липсата на гъвкавост в поведението, трудностите за справяне с промените и ограничените/ повтарящи се поведенчески прояви са достатъчно чести, за да бъдат забелязани от случайния наблюдател и да пречат на функционирането в различните ситуации. Разстройване/ трудно променяне на фокуса на действие.






Ниво 1


"Изискващо
подкрепа
При липса на подкрепа дефицитите в социалната комуникация водят до забележими от другите нарушения.  Трудно иницииране на социално взаимодействие и ясно изразени случаи на атипичен или неуспешен отговор  на опити за социални контакти от страна на други. Такъв човек може да оставя впечатление за намален интерес към социално взаимодействие.  Въпреки че може да говори с цели изречения и да участва в комуникации, разговорът под формата на диалог и опитите за сприятеляване са странни за другите и обикновено неуспешни.
Липсата на гъвкавост в поведението причинява значителни смущения във функционирането в един или повече контексти. Трудност при смяна на дейностите. Проблеми с организацията и планирането.