Справяне с проблемното поведение на децата: съвети към родителите на деца с Аспергер

Справяне с проблемното поведение на децата: съвети към родителите на деца с Аспергер
(Coping With Difficult Child-Behavior: Tips for Parents of Aspergers Children)

Какво можем да направим при проблемно поведение 

 1. Бъдете търпеливи. Поведението на вашия малчуган няма да се промени за една нощ. Ако отбелязвате промените в дневник, това ще улесни забелязването на малките, положителни промени.

2. Проверявайте, дали придобитите умения не са забравени. Полезно е, ко някоя стратегия се е оказала успешна в миналото, да я прилагате отново от време на време, за да не забравя детето ви как да прилага усвоеното.  Може също да се наложи да да използвате тази стратегия в периоди на стрес, заболяване или промяна, когато може да са се завърнали някои отминали поведенчески прояви. Визуалната подкрепа може да помогне.

3. Постоянството е от изключителна важност. Каквито и стратегии да решите да използвате , за да помогнете на вашия малчуган, те трябва да бъдат прилагани от всички, имащи отношение към него, включително останалите членове на семейството, учителите, детегледачките и т.н. Противоречивите реакции към поведението на детето от страна на различни възрастни хора може да предизвика объркване, стрес и  да обезкуражи детето с Аспергер и HFA и може да затрудни справянето с проблемното поведение.

4. Физическите упражнения могат да подпомогнат облекчаването на стреса и чувството за безизходица при детето.  Някои проучвания показват, че всекидневните упражнения имат положителен ефект върху общото му поведение. Много деца с Аспергер и HFA харесват скачането върху батут.

5. Хвалете детето, когато го заслужава. Похвалете колкото може повече детето си, когато покаже, че е усвоил (-а) ново умение или стратегия за справяне. Някои деца харесват вербалните похвали. Други може да предпочитат да получат някаква друга награда като залепване на звездичка на звездна карта или пет минути с любимата му игра или DVD. Награждавайте детето веднага след като е демонстрирало новото умение по начин, който има смисъл за него. Вашето мъниче вероятно ще се научи да прави връзка между умението и наградата и ще започне да използва усвоеното умение по-често.

6. Научете се да разпознавате емоциите. На много деца с Аспергер и HFA им е трудно да разберат не само как се чувстват другите, но и собствените си чувства. Емоциите са абстрактно понятие и ние се нуждаем от известно въображение, за да ги разберем (не можем просто „да видим” гнева, например). Има начини обаче за превръщане на емоциите в „по-конкретни” понятия. Скалите за стрес, например, са добър начин за подпомагане на децата с Аспергер и HFA да разберат как се чувстват. Можете да използвате за целта изображение на светофар, термометър или скала от 1 до 5, за да представите емоциите като цветове или числа. Зелената светлина на светофара или числото 1, например, можете да обозначите като „спокоен съм” … а червената светлина или числото 5 „ядосан съм”. Трябва да помогнете на детето си да разбере, какво значи „ядосан”. Един начин за това е да използвате физически промени в тялото (например, „Когато съм ядосан, ме боли коремче/ ми се зачервява лицето/ ми се плаче”).  Когато вашият малчуган започне да разбира противоположните състояния на гняв и спокойствие, можете да започнете да му помагате да разбере чувствата,  намиращи се помежду им. Ако той/тя вижда, че се разгневява, може да опита да направи нещо, за да се успокои или да се измъкне от ситуацията. Или алтернативно, други възрастни, забелязали какво става, могат да му/й помогнат.


7. Оставете дето да релаксира. За децата с Аспергер и HFA релаксирането може да е много трудно. Някои проявяват особен интерес към правене на нещо, което ги релаксира. Помислете, дали това любимо тяхно нещо не би могло да се включи във всекидневието им. Невъзможността за осъществяване на специалните интереси и действия, когато детето ги иска,  можеда бъде причина за проява на проблемно поведение. Друг начин за релаксиране е оставянето само на детето през деня за кратки периоди от време, за да се отпусне чрез пускане на успокояваща музика и даване на хомеопатични средства.  Някои деца могат да намират за успокояващи светлините, особено въртящите се светлини, както и тръбичките, през които минават въздушни мехурчета поради повторяемостта им.

8. Модифицирайте околната среда на детето. Децата с Аспергер и HFA може да имат затруднения при обработката на сетивна информация и някои неща от околната среда да им действат като силни дразнители. В такива случаи е по-лесно да се отстранят дразнителите, отколкото да се опитвате да промените поведението на детето.  Потрепващите луминисцентни светлини, бръмченето, някои миризми и др.,  могат да дразнят децата. Могат да ги дразнят и неща, които вие изобщо не забелязвате, тъй като тяхната сетивност е изострена.
9. На децата с Аспергер и HFA може да е трудно да пренесат или генерализират усвоените от тях нови умения  от една ситуация в друга. to transfer or generalize new skills they've learned from one situation to another. Поощрявайте детето да използва новите умения или стратегии за справяне при различни ситуации (напр. както в училище, така и вкъщи).

10. Наказването за симптоми, свързани със синдрома (за разлика от обикновеното  лошо поведение) рядко върши работа, тъй като много деца с Аспергер и HFA не разбират връзката между своето поведение и полученото наказание. Наказанието няма да обясни на детето, какво искате от него и няма да му помогне да усвои нови умения.

11. Изразявайте се ясно и точно. Понякога проблемното поведение може да е свързано с отчаяние на детето от това, не е в състояние да разбере, какво се иска от него.  Някои деца с Аспергер и HFA разбират добре какво им се говори и самите те говорят гладко. Но те могат да се затрудняват да обяснят нещо, когато са разтревожени или разстроени или когато им е трудно да разберат, какво казвате. Общо правило е да използвате кратки изречения, започващи с името на детето, за да разбере, че говорите на него.  Ако използвате Ако използвате къси, ясни изречения, на вашия малчуган няма да се налага да филтрира по-маловажната информация. Ако говорната комуникация го/я затруднява, Използвайте алтернативни начини на комуникация (напр. визуална подкрепа).

12. Даването на паузи е начин за успокояване на детето, особено в среда с дразнещи фактори. За целта избирайте спокойни и безопасни места, където можете да го наблюдавате. Паузата трябва да продължи само няколко минути, след което трябва да насочите детето към правене на нещо релаксиращо. Такива паузи могат да се правят и у дома, като детето се остави в спалнята му или му се позволи да върши нещо любимо.

13. Използвайте визуална подкрепа. На децата с Аспергер и HFA често е по-лесно да обработват визуална информация. Някои деца използват картинни символи или снимки, а други – жестове, за да покажат, какво искат.  Използването на визуален график може да улесни детето да разбере, какво има да става през целия ден. Това му дава също и чувство за рутинност, което децата с Аспергер и HFA обикновено харесват и което премахва чувството за несигурност.

14. Бъдете реалисти и си поставяйте постижими цели, когато искате да се справите с някоя поведенческа проява, ако не искате да се отчаете, че не сте успели.

15. Напишете социална история. Социалните истории са кратки описания на ситуации, случки или дейности, които често са в картини и включват информация, какво и защо очакваме в тази ситуация.  Те могат да дадат на детето с Аспергер и HFA представа, как се държат други хора в определени ситуации и да им служат като указания за подходящо поведение в аналогични ситуации.


                                                                                                                        превод: Констанца

Ранни белези на аутизма при кърмачета и деца под 2 години

Ранни белези на аутизма при кърмачета и деца под 2 години

• Не прави очен контакт (напр. не ви гледа, когато го храните).

• Не отвръща на усмивката ви с усмивка.
• Не отговаря на името си или на звука на познат глас.
• Не следи с поглед предмети.
• Не посочва или не маха с ръка за довиждане или не използва жестове за общуване. 
• Не проследява жеста ви, когато му показвате нещо.
• Не издава звуци, за да привлече вниманието ви. 
• Не проявява желание за гушкане или не отговаря на гушкане. 
• Не имитира движенията или изражението на лицето ви.
• Не протяга ръце да го вземете. 
• Не играе с други хора или не споделя интерес и забавление .
• Не търси помощ.

• На 6 месеца: Липса на широка усмивка или друг израз на радост.   
• На 9 месеца: Липса на обмяна на звуци, усмивки или други изрази на лицето. 
• На 12 месеца: Не отговаряне на името си.
• На 12 месеца: Липса на бебешки „говор”. 
• На 12 месеца: Липса на жестове като показване, протягане към нещо или махане с рака.   На 16 месеца: Не произнася думи.
• На 24месеца: Не произнасяне на смислени фрази от две думи, които не са повторение на казаното от вас или имитиране на някого.
  
  
                                                                     

Справяне с проблемното поведение на децата: съвети към родителите на деца с Аспергер

Справяне с проблемното поведение на децата: съвети към родителите на деца с Аспергер (Coping With Difficult Child-Behavior: Tips for Parents of Aspergers Children)



"Често ми е много трудно да разбера поведението на моето дете, което е с Аспергер. И тъй като наистина не разбирам много прояви на поведението му, ми е трудно да мисля за интервенции, с които мога да го променя. Защо той показва свръхреакции към някои неща (напр. изпада в тантрум, когато го помоля да остави Легото си – дори, когато го помоля любезно) и какво мога да направя, за да му помогна."

Има много причини за проблемното поведение децата с Аспергер и високо функциониращ аутизъм. Светът може да е объркващо, плашещо и изолиращо вашия малчуган място и често основните причини за проблемното му поведение са неговите фундаментални трудности в общуването и социалното взаимодействие.  Има и някои други възможни причини.

Важно е да знаете, че поведението на вашия малчуган не се дължи на лошите ви грижи като родител и че вие нямате вина за това поведение. Може да изглежда, че лошото му поведение е насочено само към вас, особено, когато то се проявява у дома, а не в училище.  Вие не сте единствените родители, които са в такова положение, въпреки че може да се чувствате така. 

Причини за поведението:

1. Подигравки— за съжаление, децата с Аспергер и високо функциониращ аутизъм (HFA) са с по-висок риск от подигравки от страна на децата около тях. Ако забележите внезапна промяна в поведението на вашия малчуган, проверете, дали не е бил обект на подигравки или дразнене в училище. На него може да му е трудно да ви разкаже, че са го подигравали (някои деца с Аспергер  или HFA дори не разпознават подигравките). Така че, ще ви се наложи да влезете в ролята на детектив. 

2. Промяна— на децата с Аспергер и HFA може да им е трудно да да се справят с промените – както временните като например промяна на училищната програма или по-трайна като преместване в друг дом. Ще установите, че поведението на вашия малчуган се връща към обикновеното, когато свикне с новата среда или приеме новата програма.

3. Общуване—децата с Аспергер и HFA може да изпитват многобройни затруднения в общуването: (a) в разбиране на казаното (т.е. рецептивен език), (б) в разбиране на невербалните знаци на общуване (напр. израз на лицето, жестове) и (в) говорното общуване с другите (т.е. експресивен език). Поради тези затруднения, на децата с Аспергер може да е трудно да изразят своите нужди или да разберат, какво им казват или се иска от тях да направят. Това може да причини значително чувство на безсилие и тревога, което, ако не може да бъде изразено по друг начин, може да доведе до  предизвикателно поведение.

4. Медицински причини— ако поведението на вашия малчуган се влоши внезапно, проверете дали няма някаква медицинска причина за това.  На децата може да е трудно да опишат на родителите си, как се чувстват или къде ги боли, дори когато говорът им е добър. Някои деца имат припадъци, които могат да причинят раздразнение и обърканост или стомашночревни проблеми, които  да са свързани с болка. Родителите могат да използват „карта за болка”, за да помогнат на малчугана да посочи, къде чувства неразположение. Алтернативно, някои майки и бащи използват символи, за да помогнат на децата си да посочат, къде е болката. 

5. Сензорно интеграционен дефицит (СИД)— много деца с Аспергер и HFA имат трудности в обработката на сетивната информация. Децата могат например да не понасят вкуса или консистенцията на някоя храна или да намират докосването от някого болезнено, дори и да е леко. Някои миризми, светлини или звуци могат да бъдат разстройващи за тях. На някои деца може да е трудно да блокират фоновия шум и зрителна информация, която възприемат като прекомерна. При тях звуците, светлините и други гледки се обработват на едно ниво на интензивност и това води до сензорно претоварване. В стресова ситуация вашият малчуган може да започне да извършва стереотипни движения (напр. да пляска с ръце, да се върти в кръг), с което се опитва да блокира външната сетивна информация.  Децата с Аспергер и HFA могат да бъдат много чувствителни към едва доловими промени в обстановката. Ако при детето ви настъпи внезапна промяна в поведението, мислете, дали нещо не се е променило наскоро в обстановката. 

6. Социални ситуации— затрудненията в общуването могат да влияят върху това, как децата с Аспергер се справят със социални ситуации. Те могат да намират социалните ситуации за много стресиращи или прекалено изискващи, защото те трябва да положат големи усилия за осъществяване на общуването с други хора. Не всички деца с Аспергер и HFA разбират, че останалите хора могат да имат виждания, различни от техните. Това също може да затрудни социалните контакти. Децата с Аспергер и HFA може да не разбират „социалните правила” (т.е. неписаните правила, които управляват социалните ситуации), като например колко близо да стоят да другите или как да вземат думата в един разговор.  Това важи с особена сила, когато децата попаднат в нова, непозната им ситуация. Поради това социалните ситуации могат да се окажат за тях непредвидими и плашещи. Някои деца могат да започнат да правят нещо свое, с което да се опитат да избегнат социалния контакт. 

7. Свръхструктурирано време— Децата с Аспергер и HFA могат да имат затруднения с последователността на нещата (т.е. да подредят в ума си в логичен порядък, какво ще стане в даден ден).  Много деца разполагат с графици, за да могат да виждат какво предстои да се случи и да го планират. Но може да им е трудно да се справят неструктурираните периоди от  време (напр. училищните междучасия), когато може да има силен шум и хаос, тъй като им е трудно да предскажат какво ще се случи и как се очаква от тях да се държат. Можете да очаквате прояви на проблемно поведение през периодите между отделните часове или дейности. Абстрактни понятия като понятието „време” не са лесни за разбиране и за децата с Аспергер и HFA  може да е трудно да чакат.  Може да помогне, ако успеете достатъчно ясно да обясните на детето, защо и колко дълго ще трябва да чака (напр. „Трябва да почакаме пет минути, докато стане 10,30. Трябва да почакаме, защото докторът може да ни приеме в 10,30”). 

Вашето дете се държи по начина, по който го прави, по определена причина…

С други думи, то се опитва да постигне нещо (или да избегне нещо).

Когато разсъждавате върху определен аспект от от поведението на вашия малчуган, трябва да си зададете два въпроса:
•   За какво служи това поведение (каква е функцията му)?
•   Какво се опитва да ми каже с това си поведение моят малчуган?

Мислете за поведението на детето си като за айсберг. Поведението, което наблюдавате е върхът на айсберга, но под повърхността стават много повече неща. Децата с Аспергер и HFA не винаги могат да изразят чувствата си със съответен израз на лицето, жестове или говора си. Вместо това те могат да го изразяват с поведението си. Детето ви може да се опитва да ви каже, че е изморено, стресирано, ядосано от нещо, случило се по-рано или че се нуждае да остане за малко само.

Воденето на дневник на поведението му може да ви помогне да откриете, какво отключва дадено поведение. Това ще ви позволи да осъществите мониторинг на поведението му и да откриете възможните причини за съответното поведение (напр. дали това се случва винаги в края на деня, когато вашият малчуган е  изморен след училище). Един начин да направите това, е да ползвате карта АВС, на която отбелязвате Antecedent, предходното (т.е. какво се е случило преди това, кой е бил там, където е било детето ви),   Behavior, самото поведение и Consequence, последиците (т.е. какво се е случило след това поведение).  Идентифицирането  на потенциалните отключващи поведението фактори може да улесни намирането на начини за предотвратяването му в бъдеще. Вроятността за успех на интервенциите е по-голяма, ако те са насочени или към причината или към функцията на поведението.

Когато се опитвате да се справите с проблемното поведение на детето си, не се  фокусирайте едновременно върху повече от две прояви. Едновременното използване на твърде много стратегии може да доведе до това, че никоя от тях да не сработи. Можете да напишете всички обезпокоителни прояви и след това да изберете приоритетните (да започнете с тези, които ви се струват най-важни).  Не се тревожете, ако нещата се влошат преди да се подобрят. Вашият малчуган може отначало да се съпротивлява на промените. Това е нормална реакция, когато децата искат нещата да си останат непроменени и да виждат, че те не се променят. Важно е да продължите да прилагате и да сте последователни в прилагането на избраните от вас стратегии. 

 Превод Констанца