ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ DSM V

DSM-5 Диагностични критерии

„Autism Speaks” има удоволствието да предостави пълния текст на диагностичните критерии за разстройство от аутистичния спектър (ASD) и свързаната с него диагноза на социално разстройство на комуникацията  (SCD), както са публикувани в петото издание на „Диагностичен и статистически наръчник на Менталните разстройства” (DSM-5). От месец май на 2013г. психолозите и психиатрите ще използват тези критерии при оценка  на индивидите с тези разстройства на развитието. В този контекст можете да видите всички наши коментари за DSM-5 тук

Социално (прагматично) разстройство на комуникацията 315.39 (F80.89)

 

Диагностични критерии

A.      Персистиращи трудности при социалната употреба на вербална и невербална комуникация, манифестиращи се с всички тези:  

1.       Дефицити при използване на комуникацията за социални цели като например поздравяване и споделяне на информация по подходящ начин за социалния контекст. 

2.       Нарушение на способността за промяна в комуникацията в съответствие с контекста или нуждите на слушателя като например говорене по различен начин в класната стая и на игрището, говорене по различен начин на дете и на възрастен и избягване употребата на твърде официален език.

3.       Трудности при спазване на правилата за водене на разговор, като редуване в разговора и разказването на случки, използване на други думи, когато не е разбран и познания как да използва вербалните и невербалните сигнали за регулиране на взаимодействието.

4.       Трудности в разбирането на неща, които не са казани съвсем конкретно (напр. изискват подразбиране) и не са употребени в буквален смисъл или са двусмислени (напр. идиоми, хумор, метафори, множество значения, чиято интерпретация зависи от контекста).

B.      Тези дефицити поотделно или в комбинация водят до функционални ограничения в ефективността на комуникациите, социалното участие, социалните взаимоотношения, постиженията в обучението или изпълнението на работата.   

C.      Началото на симптомите е в ранния период от развитието (но дефицитите могат да не се проявят напълно докато изискванията на социалната комуникация не надхвърлят ограничения капацитет.)

D.      Симптомите не се дължат на други медицински или неврологични състояния или на ниска способност за структуриране на думите и граматиката и не се обясняват по-добре с разстройство от аутистичния спектър, интелектуално затруднение (разстройство на интелектуалното развитие), общо забавяне на развитието и друго ментално нарушение.  

   

Разстройство от аутистичния спектър           299.00 (F84.0)

 

Диагностични критерии

A.      Персистиращи дефицити в социалната комуникация и социалното взаимодействие в множество контексти, проявяващи се в момента или налични в анамнезата (примерите по-долу са за илюстрация, а не изчерпателни):

            1.       Дефицити в социално-емоционалната реципрочност, вариращи от абнормен социален подход и липса на нормален диалог, през оскъдно споделяне на интереси, емоции, чувства и откликване до липса на иницииране или отговор на покана за социално взаимодействие.

            2       Дефицити в невербалните прояви на комуникация, използвани за социално взаимодействие, вариращи от зле интегрирано вербално и невербално общуване, през аномалии в очния контакт и „езика на тялото” или дефицит в разбирането и използването на жестове до пълна липса на изражение на лицето и невербална комуникация.   

              3.       Дефицити в развитието, поддържането и разбирането на взаимоотношения вариращи от трудности в приспособяване на поведението така, че да съответства на различни социални ситуации през трудности в споделяне на въображаеми игри или при създаване на приятелства до очевидна липса на интерес към връстниците.   

Определете тежестта в момента:

Определянето на тежестта се основава на нарушенията в социалната комуникация и ограничените повтарящи се поведенчески прояви (виж Таблица 2).

B.      Ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности, проявяващи се с поне две от следните в момента или налични в анамнезата (примерите по-долу са за илюстрация, а не изчерпателни):

1.       Стереотипни или повтарящи се движения, реч или използване на предмети (например, прости двигателни стереотипии, подреждане на играчки в редица или пляскане по предмети, ехолалия, или идиосинкратични фрази).

 
2.       Настояване за неизменност, непреклонно придържане към рутини или ритуализирани модели на  вербално и невербално поведение  (например, крайно силно разстройване от малки промени, съпротивление към промените, ригиден модел на мислене, ритуали за поздравяване, необходимост за минаване по един и същи път или ядене на едни и същи храни всеки ден).

3.       Силно ограничени, фиксирани интереси, които са абнормни по интензивност или фокусиране  (например, силна привързаност или обсебване от необикновени предмети, изключително фиксирани граници или постоянство на интересите) 

4.       Хипер- или хипореактивност  към сензорни усещания или необикновен интерес към сензорни аспекти на средата (като очевидно безразличие към болка/топлина/студ, враждебен отговор към специфични звуци или тъкани,  силни миризми или докосване до предмети, омагьосване от светлини или движения) 

Определете тежестта в момента:

Определянето на тежестта се основава на нарушенията в социалната комуникация и ограничените повтарящи се поведенчески прояви (виж Таблица 2).

C.      Симптомите трябва да са налице в ранния период на развитие (но е възможно да не са напълно проявени докато социалните изисквания не надхвърлят ограничените възможности или могат да са маскирани от заучени по-късно стратегии).

D.     Симптомите причиняват клинично значимо нарушение на социалните, професионалните и други важни области на функциониране.

E.       Тези нарушения не могат да се обяснят по-добре с интелектуални затруднения, свързани с разстройство в развитието на интелекта или цялостно забавяне на развитието. Интелектуалните затруднения са чести при разстройството от аутистичния спектър. За да се направи заключение, че има коморбидност между тях, е необходимо социалната комуникация да бъде под тази, очаквана при цялостно забавяне на развитието.   

Забележка: Индивиди с уточнени по DSM-IV диагнози:  „Аутистично разстройство”, „Разстройство на Аспергер„ и „PDD-NOS„ получават диагноза „Разстройство от аутистичния спектър”. Индивиди, които имат забележими дефицити в социалната комуникация, но симптомите им не отговарят на критериите за разстройство от аутистичния спектър, трябва да бъдат оценени за „Социално (прагматично) разстройство на комуникацията”.  

Направете уточнение:

   Дали има или не придружаващо интелектуално затруднение

   Дали има или не придружаващо езиково затруднение

   Дали е свързано с известно медицинско или генетично състояние или фактор от околната среда
(Забележка за кодирането: Използвайте допълнителен код за свързано медицинско или генетично състояние.) 

   (Забележка за кодирането: Използвайте допълнителен код (-ове) за свързани разстройства на неврологичното развитие, ментални и поведенчески разстройства.)  

   При кататония (се обърнете към критериите за кататония, свързана с други ментални разстройства, дефиниция на стр.  119-120)

   (Забележка за кодирането: За коморбидност използвайте допълнителен код 293.89 [F06.1], означаващ кататония, свързана с разстройство от аутистичния спектър.)

Таблица 2  Нива на тежест при „Разстройство от аутистичния спектър”

Ниво на тежест	Социална комуникация	Ограничени, повтарящи се поведенчески прояви
Ниво 3 "Изискващо много съществена подкрепа”	Тежки дефицити в уменията за вербална и невербална комуникация, които водят до тежко нарушаване на функционирането, много ограничено иницииране на социално взаимодействие и минимален отговор към опит за социален контакт от страна на друг. Такъв човек има малко разбираеми думи; рядко инициира взаимодействие и когато го направи, използва необикновени подходи и го прави се само за някаква своя необходимост; отговаря само на много директни социални подходи.	Липса на гъвкавост в             поведението, изключителна трудност за справяне с промени, ограничени/ повтарящи се поведенчески прояви, които нарушават забележимо     функционирането  във всички    сфери.    Силно разстройване/ трудно променяне на фокуса на действие.
Ниво 2 "Изискващо съществена подкрепа”	Изразени дефицити  в уменията за вербална и невербална социална комуникация.  Нарушението в социалната комуникация е видимо дори при налична подкрепа. Ограничено иницииране на социално взаимодействие и малък или абнормен отговор на опити за социални контакти от страна на други. Такъв човек си служи с прости изречения, взаимодействието му се изразява в ограничени специални интереси, а невербалната му комуникация е  определено особена.	Липсата на гъвкавост в поведението, трудностите за справяне с промените и ограничените/ повтарящи се поведенчески прояви са достатъчно чести, за да бъдат забелязани от случайния наблюдател и да пречат на функционирането в различните ситуации. Разстройване/ трудно променяне на фокуса на действие.
Ниво 1 "Изискващо подкрепа”	При липса на подкрепа дефицитите в социалната комуникация водят до забележими от другите нарушения.  Трудно иницииране на социално взаимодействие и ясно изразени случаи на атипичен или неуспешен отговор  на опити за социални контакти от страна на други. Такъв човек може да оставя впечатление за намален интерес към социално взаимодействие.  Въпреки че може да говори с цели изречения и да участва в комуникации, разговорът под формата на диалог и опитите за сприятеляване са странни за другите и обикновено неуспешни.	Липсата на гъвкавост в поведението причинява значителни смущения във функционирането в един или повече контексти. Трудност при смяна на дейностите. Проблеми с организацията и планирането.