Аутизъм: проблеми с храненето и придирчивите към храната - част 2

Какво можем да направим?

•   Да изберем  най-добър график и място за храненията
•   Да правим храненията и закуските помежду им в оповестено време. На помощ може да дойде писмен график или такъв с рисунки
•   Основните хранения да стават на масата за хранене
•   Да даваме вода и напитки между храненията
•   НИКАКВИ ПОХАПВАНИЯ. Ако на децата се позволява да ядат през целия ден, те няма да са в състояние да регулират чувствата на глад и засищане. Похапването на предпочитани храни през деня може да е причина за приемане на по-малко здравословни храни по време на основните хранения.
•   Въртете храните и реда на сервирането им. Ако детето знае например, че ще получи голяма чаша мляко преди лягане за сън, то може да яде по-малко от предлаганите му храни през деня. Избягвайте стресовите ситуации по времената за  хранене. Стресът намалява апетита и децата ще избягват времената за хранене, ако очакват такива ситуации.
•   Не използвайте десерта като награда. Не е добра идея обещанието за „добра” храна, за да бъде изядена преди това някоя „лоша”.
•   Не трябва да има проблем, ако детето не изяде всичко.
•   Няма нищо лошо, ако се допусне нарушаване на правилата като напр. детето да обядва палачинки.
•   Ако е необходимо, закачете правила за поведение по време на хранене (писмени или с картинки) близо до масата за хранене. Например „Не се хвърля храна”.
•   Включвайте във всяко хранене предпочитаната храна.
•   Служете като образец за децата си. Хранете се заедно с тях. Говорете за храната - за консистенцията, вкуса, миризмата й и т.н.  Привличайте децата да участват доколкото е възможно в планирането и приготвянето на храненията  (закуска, обед …)  – избиране на продукти, пазаруване, слагане на масата, сервиране и т.н.
•   Позволете на децата сами да избират чиниите и чашите, които ще се използват по време на храненето.
•   Предефинирайте понятието “успех.” Децата поемат риск и показват прогрес, когато правят следното с нови храни: помирисват ги, пипат ги, дупчат ги с вилица, докосват ги с устни и брадичка, ближат ги и т.н. Дори това, че понасят присъствието на нова храна на масата или в стаята е успех. Всички тези действия заслужават да бъдат насърчени. Важно е те да бъдат разпознати като признаци на успех, дори когато детето не е стигнало дотам, че да отхапе от новата храна.  ПОХВАЛВАЙТЕ,  ПОХВАЛВАЙТЕ, ПОХВАЛВАЙТЕ всичко, което детето прави, за да получи опит с някоя нова храна. .

Мислете върху храните, които предлагате

Методът "Food Chaining" (верижност на храните) за работа с децата, имащи проблеми с храненето, взема предвид хранителните навици на всяко отделно дете.  В книгата си „Food Chaining: The Proven 6-Step Plan to Stop Picky Eating, Solve Feeding Problems, and Expand Your Child’s Diet” (Верижност на храните: Доказаният 6-стъпков план за разрешаване на проблемите с храненето) Cheri Fraker, Mark Fishbein MD, Sibyl Cox и Laura Walbert предлагат един разумен подход за справяне с проблемите. Накратко, въз основа характеристиките на предпочитаните от детето храни се прави анализ на храненето на детето.  Характеристиките, които се изучават са: групи храни, консистенция и вкус. Подбират се и се въвеждат храни, които са много подобни на предпочитаните от детето. Използвайки този подход в практиката си , аз постигнах прекрасни резултати и препоръчвам тази книга както на родителите, така и на професионалистите.Чудесни са и курсовете по Food Chaining.
    Допълнителен подход с отлични резултати е програмата Sequential Oral Sensory (SOS, последователна орална чувствителност), създадена от  Dr. Kay Toomey. Тази програма интегрира сензорното, моторното, оралното поведение/обучение и медицинските и нутриционалните фактори и подходи с цел постигане на задълбочена оценка и повлияване на децата с проблеми в храненето/растежа. Тя е основана на „нормалните” стъпки на развитие и навици за хранене. Информация за този подход може да бъде получена от професионалистите и евентуално от родители, получили обучение по SOS.

Какво още можем да направим?
•   Консултирайте се с вашия педиатър и/или нутриционист по отношение на необходимите за адекватния растеж хранене и хидратиране 
•   Не преставайте да се  образовате по отношение на проблемите на храненето и СИД (вижте по-долу в „Източници”)
•   Потърсете подкрепа от други родители на деца с проблеми в храненето
•   Въведете в ежедневието на детето си подходящи за нивото му на развитие обучения като напр. песнички (“Apples and Bananas” . нещо като „Зеленчуци, който не яде …”, детски книжки за храни и ядене, игри с пластмасови храни по групи, правейки балансирано „меню” и др.:
•   Рисувайте с храни. Направете печати от картофи или пъпеш и ги използвайте, като ги потапяте в бои
•   Използвайте моркови и целина за оцветяване
•   Авокадото и бананите могат да се използват, след като се обелят и нарежат и смачкат като боя за ръцете или крем за бръснене 
•   Товарете и разтоварвайте камиони играчки с различни крекери и ядки. Говорете за консистенции, цветове и миризми..
•   Правете картини, като залепяте сухи храни върху хартия (крекери, соеви и други зърна, сухи плодове)
•   Правете герданчета от нарязани пресни или сухи плодове и зеленчуци.
•   Експериментирайте заедно с храни:  вземете морков с листа, обелете го, нарежете го, направете сок, сварете го, замразете го, добавете към него ябълка или праскова и т.н. 


Превод «  Констанца »