Дислалията е едно от най-често срещаните нарушения на речта. Според статистиката тя се среща при 25-30% от децата в предучилищна възраст (5-7 год.); 17-20% при деца от начална училищна възраст (І-ІІІ клас) и под 1% при ученици в горна училищна възраст.
Тези данни говорят, че дислалията може да е временно нарушение, което детето може само да преодолее в хода на речевото си развитие или в процеса на училищното обучение. У физически и психически здравото дете при правилно речево възпитание в повечето случаи се намират естествени възможности за компенсация на нарушението, но ако това не стане до петгодишна възраст ще е необходима консултация с логопед.
Причините за появата на дислалията са различни, но те обикновено имат механичен или функционален характер.
Механичната дислалия се обуславя от аномалии в костно-мускулното изграждане на периферния говорен апарат (челюст, зъби, език). Тези аномалии биват вродени и придобити.
Вродените дефекти в периферния говорен апарат са: масивна или къса подезична юздичка, изменения във формата и относителната големина на челюстите, патологичното разположение или форма на зъбите. Тези дефекти са предпоставка за нарушение в звукопроизношението.
Придобитите дефекти в периферния речеви апарат възникват в резултат на лицево-челюстни травми, водещи до надробяване на костите или разрязване на мускулите, с образуване впоследствие на ръбове по тях, а това води също до нарушение в звукопроизношението.
Функционалната дислалия може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в психическото развитие, а също така и в случаи, когато неправилното произношение у малкото дете не само не се преодолява, а даже се затвърдява. Това може да стане, когато родителите не коригират детето при неправилно изговорена дума, а даже му подражават (говорят и те по бебешки) или когато живеещите с детето възрастни имат някакъв дефект в говора, който детето усвоява по подражание.
Механичните и функционални дислалии от своя страна могат да бъдат
Няма коментари:
Публикуване на коментар