Мммма-ма. Всичко, което трябва да знаете за заекването

Мммма-ма. Всичко, което трябва да знаете за заекването

Всяка, произнесена от малкото човече дума, е безценна, но радостта се изпарява в мига, в който доскоро говорещото дете, изведнъж започне да се затруднява с добре усвоени думи и изрази. Какви са причините за заекване в ранна възраст и как да реагира родителят, ще ни разкаже логопедът Валентина Лалова, завеждащ специализиран кабинет за заекване и езикови нарушения, Логопедичен център - София.

Сигнали за родителското внимание

Заекването е сложно комуникативно разстройство, което най-често се изразява в нарушение на плавността, т.е. нарушение в темпа и ритъма на речта, многократни повторения на звукове и срички, удължаване на звуковете, на по-късен етап и „блокажи” на издишваната струя. Има и признаци, които не се изразяват в повторения – това е напрежението. Речевото напрежение е винаги съпътстващо проблема и сериозен признак, че нещата не се случват както трябва. Когато опитите за говорене водят до напрягане, впоследствие се появява и проблем в социалното представяне на детето. Осъзнавайки проблема, то трудно представя себе си в своята и още по-трудно в непозната среда. Характерно за този вид нарушение е и липсата на зрителен контакт, отново свързано с напрежението и притеснението на детето.

Възможните причини

Причините за заекването са индивидуални и конкретни и не подлежат на обобщаване. В допълнение то обикновено не е предизвикано от една-единствена причина – има предразполагащи причини, има и предизвикващи, но има и една причина, която отключва проблема (конкретна). В зависимост от типа нервна система комплексът от причини може да предизвика проблем, но това може и да не се случи. Отключваща причина може да бъде конфликт в семейството (най-често срещана в практиката ми), болест в семейството, смяна на жилище, всяко изживяно от детето събитие – в това число и страх от тъмнина, ако по някаква причина детето все пак е останало на тъмно. Най-важното е да помним, че нашите деца разбират и на едногодишна възраст какво се случва у дома, макар и по свой начин – те преживяват и разбират всичко.

Видове заеквания

Най-често заекването се появява между 2- и 6-годишна възраст. Това е така известното заекване на развитието (или т.нар. физиологично). Детето проговаря, т.е. то оформя своята езикова система. Търсейки думата, започва да повтаря един и същ звук или да удължава звукове (а-а-а-а-акордеон). Появата на тези проблеми е напълно естествена – детето все още не може да намери точната дума, а и оформянето на фраза и изречение го затруднява. То желае да разкаже за своите преживявания и чувства, но няма нужния лексикален (речников) запас, за да се изрази. Физиологичното заекване не е повод за тревога. Около 80% от проблема във възрастта между 2 и 6 години се преодолява, но винаги е от полза навременната консултация с логопед. Когато повторението на звукове, думи, фрази се превърне в навик, придружен от вторични съпътстващи го прояви като мимики или гримаси, непривични жестове с ръцете и тялото, затруднено дишане, изпотяване, зачервяване, а говоренето се превърне в усилие за детето и е свързано със страх, смущение и притеснение, тогава става въпрос за т.нар. патологично заекване.
Заекването може да е и психологическо с отключваща причина психотравма.
Може да бъде и органично заекване вследствие на определена органична травма.

Терапията

Тя е продължителна. Може да е обикновена и интензивна, като лично аз препоръчвам да се започне с интензивна, а след това обикновената да изпълнява поддържаща функция. Фазите на терапията са:

• Подготвителна фаза. Тя е най-важната за правилната начална диагностика (която продължава да се конкретизира в процеса на цялата терапия). Прави се диагностика на детския проблем, но има и диагностика на семейната среда, на приятелския кръг, на училищната среда. Когато се оценят междуличностните отношения в тези конкретни среди, вече може да се намери верният път към промяната в средата, довела до проблема. Ако се въздейства само върху заекването (речево модифициране) и плавността на речта, не може да се очакват особени резултати. Заради сложността на ситуацията обикновено логопедът работи заедно с психолог, но у нас не всеки логопед може да разчита на подобно партньорство. Затова повечето специалисти логопеди владеят и нужните психотерапевтични техники.

• Същинска фаза. На този етап се правят директните упражнения върху плавността, които включват комплекс от терапии – дихателна, фонационна, двигателна (работа върху моториката), релаксираща (при децата се постига чрез игра), говорен тренинг – упражнения за плавност, забавяне на темпа, приемане на речта като слят изговор, работи се и над зрителния контакт, който трябва да се поддържа постоянно.