"Често ми е много трудно да разбера поведението на моето дете, което е с Аспергер. И тъй като наистина не разбирам много прояви на поведението му, ми е трудно да мисля за интервенции, с които мога да го променя. Защо той показва свръхреакции към някои неща (напр. изпада в тантрум, когато го помоля да остави Легото си – дори, когато го помоля любезно) и какво мога да направя, за да му помогна."
Има много причини за проблемното поведение децата с Аспергер и високо функциониращ аутизъм. Светът може да е объркващо, плашещо и изолиращо вашия малчуган място и често основните причини за проблемното му поведение са неговите фундаментални трудности в общуването и социалното взаимодействие. Има и някои други възможни причини.
Важно е да знаете, че поведението на вашия малчуган не се дължи на лошите ви грижи като родител и че вие нямате вина за това поведение. Може да изглежда, че лошото му поведение е насочено само към вас, особено, когато то се проявява у дома, а не в училище. Вие не сте единствените родители, които са в такова положение, въпреки че може да се чувствате така.
Причини за поведението:
1. Подигравки— за съжаление, децата с Аспергер и високо функциониращ аутизъм (HFA) са с по-висок риск от подигравки от страна на децата около тях. Ако забележите внезапна промяна в поведението на вашия малчуган, проверете, дали не е бил обект на подигравки или дразнене в училище. На него може да му е трудно да ви разкаже, че са го подигравали (някои деца с Аспергер или HFA дори не разпознават подигравките). Така че, ще ви се наложи да влезете в ролята на детектив.
2. Промяна— на децата с Аспергер и HFA може да им е трудно да да се справят с промените – както временните като например промяна на училищната програма или по-трайна като преместване в друг дом. Ще установите, че поведението на вашия малчуган се връща към обикновеното, когато свикне с новата среда или приеме новата програма.
3. Общуване—децата с Аспергер и HFA може да изпитват многобройни затруднения в общуването: (a) в разбиране на казаното (т.е. рецептивен език), (б) в разбиране на невербалните знаци на общуване (напр. израз на лицето, жестове) и (в) говорното общуване с другите (т.е. експресивен език). Поради тези затруднения, на децата с Аспергер може да е трудно да изразят своите нужди или да разберат, какво им казват или се иска от тях да направят. Това може да причини значително чувство на безсилие и тревога, което, ако не може да бъде изразено по друг начин, може да доведе до предизвикателно поведение.
4. Медицински причини— ако поведението на вашия малчуган се влоши внезапно, проверете дали няма някаква медицинска причина за това. На децата може да е трудно да опишат на родителите си, как се чувстват или къде ги боли, дори когато говорът им е добър. Някои деца имат припадъци, които могат да причинят раздразнение и обърканост или стомашночревни проблеми, които да са свързани с болка. Родителите могат да използват „карта за болка”, за да помогнат на малчугана да посочи, къде чувства неразположение. Алтернативно, някои майки и бащи използват символи, за да помогнат на децата си да посочат, къде е болката.
5. Сензорно интеграционен дефицит (СИД)— много деца с Аспергер и HFA имат трудности в обработката на сетивната информация. Децата могат например да не понасят вкуса или консистенцията на някоя храна или да намират докосването от някого болезнено, дори и да е леко. Някои миризми, светлини или звуци могат да бъдат разстройващи за тях. На някои деца може да е трудно да блокират фоновия шум и зрителна информация, която възприемат като прекомерна. При тях звуците, светлините и други гледки се обработват на едно ниво на интензивност и това води до сензорно претоварване. В стресова ситуация вашият малчуган може да започне да извършва стереотипни движения (напр. да пляска с ръце, да се върти в кръг), с което се опитва да блокира външната сетивна информация. Децата с Аспергер и HFA могат да бъдат много чувствителни към едва доловими промени в обстановката. Ако при детето ви настъпи внезапна промяна в поведението, мислете, дали нещо не се е променило наскоро в обстановката.
6. Социални ситуации— затрудненията в общуването могат да влияят върху това, как децата с Аспергер се справят със социални ситуации. Те могат да намират социалните ситуации за много стресиращи или прекалено изискващи, защото те трябва да положат големи усилия за осъществяване на общуването с други хора. Не всички деца с Аспергер и HFA разбират, че останалите хора могат да имат виждания, различни от техните. Това също може да затрудни социалните контакти. Децата с Аспергер и HFA може да не разбират „социалните правила” (т.е. неписаните правила, които управляват социалните ситуации), като например колко близо да стоят да другите или как да вземат думата в един разговор. Това важи с особена сила, когато децата попаднат в нова, непозната им ситуация. Поради това социалните ситуации могат да се окажат за тях непредвидими и плашещи. Някои деца могат да започнат да правят нещо свое, с което да се опитат да избегнат социалния контакт.
7. Свръхструктурирано време— Децата с Аспергер и HFA могат да имат затруднения с последователността на нещата (т.е. да подредят в ума си в логичен порядък, какво ще стане в даден ден). Много деца разполагат с графици, за да могат да виждат какво предстои да се случи и да го планират. Но може да им е трудно да се справят неструктурираните периоди от време (напр. училищните междучасия), когато може да има силен шум и хаос, тъй като им е трудно да предскажат какво ще се случи и как се очаква от тях да се държат. Можете да очаквате прояви на проблемно поведение през периодите между отделните часове или дейности. Абстрактни понятия като понятието „време” не са лесни за разбиране и за децата с Аспергер и HFA може да е трудно да чакат. Може да помогне, ако успеете достатъчно ясно да обясните на детето, защо и колко дълго ще трябва да чака (напр. „Трябва да почакаме пет минути, докато стане 10,30. Трябва да почакаме, защото докторът може да ни приеме в 10,30”).
Вашето дете се държи по начина, по който го прави, по определена причина…
С други думи, то се опитва да постигне нещо (или да избегне нещо).
Когато разсъждавате върху определен аспект от от поведението на вашия малчуган, трябва да си зададете два въпроса:
• За какво служи това поведение (каква е функцията му)?
• Какво се опитва да ми каже с това си поведение моят малчуган?
Мислете за поведението на детето си като за айсберг. Поведението, което наблюдавате е върхът на айсберга, но под повърхността стават много повече неща. Децата с Аспергер и HFA не винаги могат да изразят чувствата си със съответен израз на лицето, жестове или говора си. Вместо това те могат да го изразяват с поведението си. Детето ви може да се опитва да ви каже, че е изморено, стресирано, ядосано от нещо, случило се по-рано или че се нуждае да остане за малко само.
Воденето на дневник на поведението му може да ви помогне да откриете, какво отключва дадено поведение. Това ще ви позволи да осъществите мониторинг на поведението му и да откриете възможните причини за съответното поведение (напр. дали това се случва винаги в края на деня, когато вашият малчуган е изморен след училище). Един начин да направите това, е да ползвате карта АВС, на която отбелязвате Antecedent, предходното (т.е. какво се е случило преди това, кой е бил там, където е било детето ви), Behavior, самото поведение и Consequence, последиците (т.е. какво се е случило след това поведение). Идентифицирането на потенциалните отключващи поведението фактори може да улесни намирането на начини за предотвратяването му в бъдеще. Вроятността за успех на интервенциите е по-голяма, ако те са насочени или към причината или към функцията на поведението.
Когато се опитвате да се справите с проблемното поведение на детето си, не се фокусирайте едновременно върху повече от две прояви. Едновременното използване на твърде много стратегии може да доведе до това, че никоя от тях да не сработи. Можете да напишете всички обезпокоителни прояви и след това да изберете приоритетните (да започнете с тези, които ви се струват най-важни). Не се тревожете, ако нещата се влошат преди да се подобрят. Вашият малчуган може отначало да се съпротивлява на промените. Това е нормална реакция, когато децата искат нещата да си останат непроменени и да виждат, че те не се променят. Важно е да продължите да прилагате и да сте последователни в прилагането на избраните от вас стратегии.
Превод Констанца
Няма коментари:
Публикуване на коментар